“Забравените от небето” от Екатерина Томова на сцената на РДТ

“Забравените от небето” от Екатерина Томова на сцената на РДТ

Родопският драматичен театър представя ПРЕМИЕРАТА “Забравените от небето” от Екатерина Томова на 3 декември от 19 часа.

Участват: Асен Левов и Ива Кирова

Режисьор: Борис Зафиров

Сценограф: Петко Танчев

Композитор: Трифон Ташев

Фотограф: Мартин Гунчев

Плакат: Петко Танчев

От Античността до наши дни светът е свидетел на различни епохи, които идват и си отиват със своите добри и лоши проявления. Благодарение на писмеността можем да проследим и осмислим откъде е тръгнал и накъде се е запътил. Една от посоките, които неотлъчно следва е тази на материалния прогрес. Другата е на духовността. И двете са неразривно свързани с най- значимото явление- културата. Явлението, което разграничава цивилизацията от пещерния строй. От този момент до наши дни духовността следва неотлъчно културната ни еволюция. От митологизирането и в Античността, през догмите на Средновековието и новия поглед към божественото в Ренесанса, до осмислянето му от Просвещението и либерализацията на Модерните Времена. Какво обаче се случва днес? Духовността става все по неприложима към все по рационалния ни свят. Съвременния човек, всячески се опитва да си докаже, че може да живее и да продължи да бъде човек без нематериалното си измерение. Да се скрие от въпросите, които не са давали мира на неговите предшественици векове наред. Битувайки в материалния си уют, бавно, но сигурно крачи към заличаване на най- важните му ценности. В този критичен момент театърът ни среща с духовете, които искат да ни напомнят за това, което все още имаме и не бива да го губим.

“Светът е стар, Зуица, кой знае откога е. Не можахме да се изучим по него, ала тука бе нашият свят, на Зуица и Ной, забравените. Зуица имаше плитки като пчелни рояци. Пустотията не пускахме тука. Не пускайте я и вие, от другия свят, дето идвате, и ний бяхме като вас някога от него.” из разказа “Ной и Зуица” “Забравените от небето”

boris

Борис Зафиров

Вирни се горе