Чуждиците и заемките са едно от нещата, които правят езика жив. Допреди 20-години надали някой можеше да си представи, че и бабите на село ще знаят какво е инфлуенсър, ще браузват в интернет и ще получават нотификации на мобилните си телефони. Българският език през вековете се е обогатявал с множество думи, идващи от гръцкия, турския, арабския, френския, руския и още куп езици. В статията ще разгледаме само няколко примера, за да представим лингвистичното разнообразие на родната ни реч.
Без да се замисляме
Някои заемки са толкова безпроблемно интегрирани в ежедневната ни лексика, че можем напълно да забравим чуждия им произход. От глобализацията през английския език такива очевидни примери са “смартфон”, “дисплей” и “лайк”. Технологичният напредък не е единственият вносител на нови думи, защото спортът по нищо не му отстъпва. Това важи за френското “кроше”, например. Думи като “футбол”, “корнер” и “тъч” са известни и на малките деца. Дали си “фен” или не се палиш толкова от изхода на дадения “мач”, няма значение, след като разбираш значението, дори да не знаеш английски език. Или популярните игри с “пас” и “джакпот”, развлекателните “риалити” програми с “кастинги” и още много.
Влиянието на старогръцкия и латинския е още по-силно, макар да приемаме за даденост думи като “математика”, “хигиена”, “календар” и “планета”, дори и “демокрация”. Разбира се, те са се вписали в почти всички езици, защото са означавали нещо ново и неизвестно дотогава. Като латинския “арбитър”, “донор” или “нотариус”. Любопитно е, че думата „парфюм“, която се смята, че навлиза в речта ни от арабския, има латински произход. „Per fumare“ e оригиналният израз, свързан с дима от горенето на тамян, с който древния свят ароматизирали стаите. През Възраждането и след Освобождението е имало опити да се измислят български заместители на популярни чуждици, но те не са се оказали успешни. Такива примери са “драсни-пални клечица” вместо кибрит и самосвет вместо фотография.
По-малко очевидни заеми
Има и други заемки, които добавят фини, но значими пластове към езика ни. Думата “кеф”, подобно на турския, при нас също означава радост и задоволство. “Бюро” пък показва как административните термини са мигрирали от френския и са се настанили в нашия речник, подобно на думата “кавалер” с италиански произход, която предизвиква образи на рицарство и галантно поведение. Руският също е оставил своите следи, внасяйки в речта ни прости думи като “хазяин” и сложни такива, например “местопроизшествие”. След Освобождението българската държава възприема директно или видоизменя редица руски думи по книжовен път, за да уреди обществено-политическия живот, като “разписка”, “доклад” и “учреждение”.
В миналото гръцкият също е бил мощен вносител на разнообразие в лексиката на бълтгарите, особено по отношение на християнската религия и образованието. Такива примери са “игумен”, “параклис” и “икона”, а също “атом”, “библиотека” и почти всички учебни предмети. Турският също не прави изключение заради миналото. Ако оставяте “бакшиш” в България, в Турция правите свообразен подарък, макар да се смята, че коренът на думата е персийки. Но “геврек”, “давалера”, “кайма”, “памук”, “торба”, “мегдан”, а и още много, са привнесени в нашия език от турския. Както и много актуалната в момента дума “ерген”.
Чуждиците - необходимост
През 2021 г. Речникът на новите думи в българския език събра 3000 нови думи, свързани със социалните мрежи, новите професии, глобализацията и новия начин на живот. Повечето от тях идват от директно от английския, поради технологичното развитие, и затова се запазват почти едно към едно. Такива примери са “стрийминг”, “десктоп”, “имейл”, “интернет”, „подкаст“ и куп още термини от информационните и комуникационните технологии, които лесно и бързо направихме част от деня си.
Езикът е жив организъм, който се развива непрекъснато - такава е природата му. Тази метаморфоза се подхранва от културния обмен, технологичния напредък и промените в начина ни на живот. Тези чуждици и заемки обогатяват езика ни с цвят, разнообразие и богат набор от значения, насложени в местните условия, за да се превърнат в част от жаргона на различни групи и поколения или в общоприети думи. Те ни помагат да преодоляваме различията между култури и народи, затова не само тук можем да се разберем с “мерси”, “чао” и “окей”.