Голям столичен ежедневник публикува обширен материал на известен родопски журналист за сегашното състояние на т.н. курортно ядро Смолянски езера, което предишната общинска управа превърна в квартал на областния град. Умилително е в Деня на независимостта да се чуват романтично-носталгичните нотки на остарели с патоса на социалистическото строителство пенсонери-краеведи. Такъв 85-годишен “регионален романтик” се цитира в статията на обиграния смолянски кореспондент, който елегантно вкарва спомен за тежките камиони на “Горубсо” ("Горнорудное болгаро-советское объединение"), ръсещи по родопските шосета прахоляците от урановите руди и как пречистващите бризи в района на Смолянските езера буквално отвявали радиацията. Отупаните от прахта на промените спомени, как през Втората световна война отпочиващи германски войници само с 2-3 ритуални подмивания в същите тези езера забравяли тежките дерматити, може и да направят впечатление на гледащите “Хистъри ченъл”.

Смолянските езера вече са един романтичен спомен, след като във водите им се “препраха” милиони по време на строителния бум от първото десетилетие на новия век. В резултат бездруго оредяващият областен център се сдоби с безмълвни бетонни грамади, очакващи някакакво далечно бъдеще като за “Бевърли хилз”. Родопските пътища все още са осеяни с ями както бойните полета на Сталинград и най-смелият автотурист би получил стресов невродермит, само да би преминал веднъж към Пампорово и Стойките, камо ли да се тамъни за “приватизираните” от бивши министри отклонения към Смолянските езера. Проблемите с вода, канализация и защита на уникалната някога природа там тепърва ще се проявяват, дори и футболните звезди и атлантически политици да повлекат крак за продажби на празните ваканционни имоти. Цитираният престарял краевед от вестникарския материал за Смолянските езера разказвал, как непокритите тежковози с уранова руда “се обеззаразявали” при преминаване покрай романтичния някога район. Славянката Мария Кюри сигурно би се преобърнала в гроба да би узнала за този ПиАр подход на регионалните родопски патриоти, а Менделеев би накъсал своята периодична таблица. Затова, без да се вглеждаме повече в материала на столичния ежедневник, просто даваме линк за преводната статия, публикувана в смолянския вестник “Отзвук” (номиниран за регионална медия на годината).

Лондонският “Индипендънт” под алегорично заглавие “България: между Рая и Ада” не само прави убедителна апология на туристическия продукт на Гела-Триград, но и ясно съобщава как се стига до тези обекти в Родопите и дори какво чужденецът може да консумира в цитиран ценови диапазон. Защото туристът се интересува повече от автентичната природа и тишина от двете страни на Перелик ("Натура-2000") и качеството на местната мусака, отколкото от премерената “радиация” на пропагандата, която трябва да оправдае безразсъдното “курортно” строителство в района на Смолянските езера.