С определение от 20 март 2013 г. Върховен касационен съд не допусна до касационно обжалване решението на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решението на Окръжен съд – Смолян за признаване за установено, че пещерата „Дяволското гърло“ в с. Триград, община Девин е собственост на държавата.

Спорът за собственост беше повдигнат пред съда през 2011 година от областния управител на Смолян, действащ като представител на Държавата чрез МРРБ с твърдения, че държавата е собственик на пещерата. От своя страна, Община Девин предяви насрещен иск, с който настояваше да бъде признато от съда, че пещерата е общинска собственост.

В края на м. октомври 2011 г. Окръжен съд – Смолян постанови с решението си, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а последният – чрез областния управител на област Смолян, е собственик на пещера “Дяволското гърло”, публична държавна собственост, природна забележителност, представляваща част от защитена местност “Триградско ждрело”. В мотивите си съдът изтъкна, че пещерата представлява обект от национално значение, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, което още от 1964г. Министерският съвет е предоставил на БТС. Освен това, значителна част от обекта представлява част от водно течение, два водопада с дължина 42м и 18м, сифони със сифонни участъци между тях и надземно речно корито, които според Закона за водите са публична държавна собственост.

Решението на Смолянския окръжен съд беше обжалвано от кмета на Община Девин пред Апелативен съд – Пловдив. В мотивите си второинстанционният съд прие, че пещерата „Дяволското гърло“, като попадаща в защитената местност „Триградското ждрело“, е част от Държавния горски фонд и е обявена за защитена територия. Тя не попада в урбанизирана територия – населено място, земеделска земя, представляваща общинска собственост, нито пък е използвана само и единствено с местно културно или спортно значение. При това положение не може да се твърди, че пещерата е част от общинска инфраструктура. Тъкмо обратното, като част от защитена местност, при това попадаща в горския фонд, налице са всички индиции, че този имот е принадлежност на Държавата, с оглед чл. 46 от Закон за защитените територии /ЗЗТ/. Освен това съгласно чл. 23 от ЗЗТ пещерите са природни забележителности и като такива също представляват категория защитена територия (чл. 5, т. 3 от ЗЗТ).

Определението за недопускане до касационно обжалване е окончателно и от момента на неговото постановяване решението на Смолянския окръжен съд, потвърдено на втора инстанция, влиза в сила.