Д-р Дариткова, в програмата на ГЕРБ какви приоритети сте заложили в здравеопазването?
Най-общо ще заложим на това, което ще осигури по-добра работа и модернизация на здравната система. Подобряването на здравните услуги е най-важната задача. Тя трябва да определя логиката на бъдещите промени. В същото време трябва да се постигне организационно, кадрово, финансово и морално стабилизиране на здравната система. Ще преначертаем здравната система на всички нейни нива. Законодателно това може да се оформи чрез приемането на здравна карта, основана на потребностите на хората в регионите. Така ще се ориентираме в нужните инвестиции като капиталови разходи, като кадрово обезпечаване. Оттам да набележим и мерките, за да се постигне еднакъв достъп на всички български граждани до здравеопазване. Притеснени сме, защото в годините се получи разкъсване на отделните нива на системата. Нарушена е комуникацията и координацията между първичната и специализираната извънболнична помощ, между извънболничната и болничната помощ, между отделните лечебни заведения, между спешна помощ и лечебните заведения. Трябва да се постигне добре функционираща система и пътят на пациента в системата да е пределно ясен и кратък. Когато пациентът бъде диагностициран в малко родопско село, не трябва да бъде оставен сам да се лута в системата и да търси варианти. Трябва да е съвършено ясно през какви етапи ще премине, за да стигне до най-доброто, най-съвременното и най-адекватното лечение.
Пътят, по който ще се постигне всичко това обаче?
Трябва да се извърши децентрализация, но в организирането на здравната система в отделните области. Законодателната рамка позволява Областните съвети по здравеопазване, на основата на критерии,зададени от министерството,да определят здравната структура на регионите. Сега между лечебните заведения в областта няма ясно дефинирана комуникация. А трябва да има координационно звено, което да посочва как областната болница да се кооперира с общинските, за да пренасочват пациенти помежду си. Да е ясно как личните лекари ще структурират неотложната помощ. Трябва да има координация между осигуряващите медицинска помощ, а не всеки да е оставен сам да търси път на пациента. Ще преценим как да се подобри контролът върху публичните лечебни заведения, основно държавните болници – другият механизъм, който прави системата неефективна. От една страна искаме да има адекватен контрол с ясни стандарти по отношение на лечението, съобразени с най-новите световни постижения. От друга страна да има и еднакви критерии за управление на публичните лечебни заведения. Говорим за начините, по които ще се структурират разходите им, за контрол върху обществените поръчки. Стандартизирането е нужно, защото механизмите на управление, заложени в една и съща среда, трябва да водят до един и същ резултат. А не в едни лечебни заведения, необяснимо защо, да се трупат повече задължения, при условие, че работят в същата ситуация като други.
Пак ли ще има лимитирани болнични бюджети?
По наше време имаше прогнозни бюджети. Тази година в закона отпадна терминът “прогнозни”. При положение, че бюджетът на касата се приема предварително, няма как без предварително планиране на обема дейност и разходите. Налага се определянето на прогнозни бюджети. В никакъв случай не сме привърженици на твърдото лимитиране. При нас имаше максимална прозрачност относно методиката, по която се формираха бюджетите. Публикувани бяха и на страницата на НЗОК. Сега, с едно интересно обяснение, че болниците са търговски дружества, не можем да разберем Надзорния съвет на касата, която разпределя публичен ресурс, какви средства е разпределила за лечебните заведения. Приходите и разходите на едно търговско дружество може да са търговска тайна, но бюджетите, които определя Надзорния съвет, би трябвало да са достояние на всички български граждани. Обратното поражда сериозно съмнение дали няма доза лобизъм при разпределението им.
Изискването на ЕС към нас е за по-малко болници и това е условие, за да ни финансират проектите в здравеопазването. Какво би следвало да се очаква?
Изискването на ЕС е да имаме предвидимост в болничната структура и тези, които ще бъдат финансирани с европейски средства. Те да имат добра перспектива и силно присъствие в определените региони. В този смисъл и ЕС, а и в докладите на Световната банка се посочва, че болничната структура трябва да бъде оптимизирана. А това касае по-скоро броя легла спрямо населението, дублиращите се услуги в дадени райони. Те не поставят твърди условия, но наистина очакват ние така да оптимизираме системата, че лечебните заведения да не функционират само за да усвояват бюджет, а да реализират здравен продукт. Тоест, пациентът, преминал през лечебното заведение, да е с подобрени показатели на здравето си. Нещото,, което и в момента липсва, защото касата плаща за всеки преминал пациент, в епикризата пише, че той е излекуван, но крайният резултат от лечението не може да се прецени. Няма обратна връзка. Обективните факти показват, че при повишен обем хоспитализации имаме по-лоши показатели на здравето на нацията, по които за съжаление сме на едно от последните места в ЕС.
Оптимизацията възможна ли е?
Тя е задължително необходима.
Но какъв е механизмът?
Механизмите трябва да са нормативно уредени. Отново ще се тръгне през здравната карта, която ще определи потребностите. Трябва да се прецизират медицинските стандарти и изискванията за кадри, за да се сключи договор с касата. Защото тук идва другият притеснителен факт – като начало изискванията се покриват, но няма последващ контрол. Никой не проверява лечебните заведения дали във времето не са променили определени показатели. Това може да се коригира с въвеждане на единна информационно-комуникационна система. В единна мрежа да се свържат отделните изпълнители на медицинска помощ, а също така НЗОК, МЗ, НАП, НОИ,различните регистри на заболяванията. Повтаряме го в трета програма,но това просто не се еслучило. Електронната рецепта например беше готова още март месец миналата година. Електронният болничен лист беше готов. Година и половина нищо не се е придвижило. Създаването на единна информационна система ще позволи да бъде много по-добре контролирана здравната структура и движението на пациента в нея.
Визията ви за развитие на спешната помощ?
Тя трябва да бъде обезпечена – ресурсно и кадрово. Първо, чрез по-добро финансиране. Второ, чрез преструктуриране на екипите. Хубаво е, че почва обучението на парамедици. Тяхното присъствие в спешната помощ предстои да се уреди нормативно. Ще допринесе за постигането на най-важното правило в спешната помощ – първият златен час. В спешната помощ времето е от съществено значение. Лекарите ще могат да работят на по-високо ниво – в специализирани екипи. Потенциалът им ще се използва пълноценно, вместо да се хаби с движение по линейките. Системата в повечето европейски страни функционира така. Това ще позволи да се преодолее кадровият дефицит. Ще помогне на населението да осъзнае функцията на спешната помощ – че тя не ходи да мери и сваля температура, а се занимава със спешни, животозастрашаващи състояния. Всичко останало трябва да се поеме от другите звена на медицинската помощ. Много важно е да се осигури адекватен медицински транспорт. Тук ще трябва да се инвестира сериозно. Ще мислим и за санитарна авиация и всичко, което ще подобри системата така, че пациентът да попадне максимално бързо в лечебното заведение.
Как е възможно да стане така, че когато българинът тръгне да се лекува, самата система да го води, той да не търси връзки, да не плаща под масата, за да го лекуват?
Наистина проблемът при лечението на българския пациент нерядко минава през неговия джоб. Това трябва да се коригира. Здравеопазването е скъпа дейност. Средствата в него се увеличават с навлизането на нови технологии и методи на лечение. Ясно е, че НЗОК като фонд, който покрива т.нар. основен пакет услуги, ще остане. Но трябва ясно прецизиране на възможностите и средствата, които постъпват от 8%-ната вноска. Трябва да се реши по какъв начин българинът да се осигурява по собствено желание, да се застрахова. Нашето намерение е да се дефинира ясно пакетът, който касата плаща, за да обезпечи социално-значимите заболявания. Всичко останало да се покрива от застрахователните дружества. А когато пациентът няма финансова възможност, да има специален социален фонд, който да осигурява това допълнително плащане. Целта е да се изсветлят всички разходи в здравеопазването. Ясният регламент и правилното преподреждане на системата ще доведе до сигурност на пациентите. Той ще бъде наясно с медицинската помощ, която може да получи и нейната цена.
Сравнявайки нашето здравеопазване с това на развитите европейски страни, наскоро имаше коментар, че нашето е сравнимо с Москвич, а тяхното с Мерцедес. И колкото да искаме нашата кола да настигне тяхната това няма как да стане? Вие съгласна ли сте?
Категорично не. В България има прекрасни специалисти, които са на световно ниво. Това веднага ни поставя наравно с европейските и световните стандарти. Освен това в България има методи на лечение и терапии, въведени почти едновременно с останалите европейски страни. Здравеопазването обаче, като отражение на икономиката, няма как да разполага със средствата, с които разполагат европейските системи. На фона на финансовите ни възможности едно ефективно структуриране на здравната система далеч ще подобри и достъпът на българите до здравни услуги. Наясно съм, че и средствата за здравеопазване трябва да нарастват, защото населението застарява, хронично болните стават доста повече, а и иновациите няма да спрат. Най-важното за постигане на по-добро здраве е профилактиката. В нея трябва да се инвестира сериозно. Ние имаме добра традиция, но тя трябва да премине през по-висока здравна култура и самосъзнание у нас самите. Не може да очакваме, че здравната система ще ни донесе всичко. Личният ангажимент към здравето на всеки от нас е решаващ за постигане на по-добър здравен статус на цялото население.
На практика визията на ГЕРБ в тази сфера е усъвършенстването на съществуващата досега или рязък завой и сериозна реформа?
По-скоро може да се определи като усъвършенстване на съществуващата система. Тя е чувствителна. Сериозни сътресения не трябва да се допускат. Всичко направено за 15 години няма как за една нощ да се срути и да започне да се гради наново. По-скоро на базата на натрупания опит и допуснатите грешки трябва да се потърсят рационални решения. Винаги съм била за еволюционно развитие, а не за революционни промени. В здравеопазването това е по-печелившо.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!