Г-н Уручев, България проведе референдум по въпроса да се развива ли ядрената енергетика в страната чрез изграждане на нова АЕЦ. Как оценявате резултатите от него?
ичното ми мнение е, че този референдум беше с предизвестен резултат – няма да събере достатъчно гласоподаватели, за да е валиден. Дебатите около референдума не позволиха да се стигне до експертно изяснени позиции по отношение на съвременността на технологиите, безопасността на площадката, икономиката на проекта, цените, къде може се продава електричеството в България или в чужбина. А това е много важно, защото българският потребител не е толкова богат, че да плаща по-високи цени, особено сега, в условията на криза. Референдумът беше стартиран първоначално от една политическа сила с ясното намерение положителното отношение на българския народ към ядрената енергетика да се използва за политически дивиденти. Заради това по време на дебатите за референдума, за съжаление, експертните мнения на практика не се чуха. Аз съм разочарован, че референдумът загуби онази гражданска сила и стойност заради силното му политизиране. Нека обаче извлечем уроците от този първи опит, за да може най-силният граждански инструмент на демокрацията да се утвърди в нашия политически и обществен живот.
Кой е най-неизясненият въпрос по отношение на АЕЦ “Белене”?
Един от най-неясните, но най-спекулативно използван, бе въпросът за цената на централата. Бих казал така: всяка цена, за която се говори в публичното пространство, е вярна, обаче в някакъв конкретен контекст. И първоначалната цена от 4 млрд. евро е вярна, защото това е т. нар. базова цена, от която се тръгва. И цената от 6,3 млрд. евро, която Русия даде през 2010 г. като крайна цена, за да не се водят преговори по ескалации и т.н., също е вярна, защото отразява поне руското виждане. И цената от 10 млрд. евро е вярна, само че в друг контекст. Първоначалната цена на АЕЦ “Белене” съответства на това, което в Европа се прави и от други компании, т.е. 2 млрд. евро на блок от 1000 мегавата. Във Финландия и Франция се строят ядрени блокове с мощност по 1500 мегавата и там началните им цени бяха определени на 3 млрд. евро. Русия не ни прави подарък, както се казва в общественото пространство. Става дума за начална цена, след което има ескалация, допълнителни разходи за инфраструктура, капиталов ресурс от кредити, които също имат цена. Това, като се сумира, може би крайната цена излиза над 10 млрд. евро. В крайна сметка обаче най-неясен остава въпросът на каква цена и къде ще се продава токът от АЕЦ “Белене”.
Енергийният диалог ЕС Русия е в задънена улица. Какви са рисковете това да се отрази негативно на сигурността на доставките на природен газ за европейския пазар?
Това е труден диалог и основният проблем е в различното виждане на ЕС и на Русия за енергийния пазар, което затруднява търсенето на пресечните точки и намирането на приемлив и за двете страни компромис. Трябва да имаме предвид, че Русия е износителят на енергиен ресурс, било то нефт или газ, а ние сме консуматорът. Естествено само поради този факт позициите ще са много противоположни. Русия иска да печели от своя износ, за да има повече приходи. Ние пък искаме нашите цени да са възможно най-ниски, за да бъде икономиката ни конкурентоспособна. Независимо от това, че трудно върви диалогът и трудно ще се достигне до приемливи компромиси, аз не мисля, че това ще се отрази на сигурността на доставките, най-вече на газ.
Кое ви дава основание за тази увереност?
Тук става въпрос за чисто комерсиални параметри. И двете страни и консуматорите, и тези, които продават газ, са заинтересовани доставките да не се прекъсват. Друг е въпросът, че Русия води една експанзионистична политика към европейския пазар, най-вече в сферата на газовите доставки, което е разбираемо от нейна гледна точка. Необходимостта от газ ще продължава да нараства и заради това Русия с всички средства строи повече газопроводи, повече връзки към ЕС. Тук попадаме обаче в полето на различията между политиките, които се защитават от ЕС, и политиките, които се водят от Русия. Европа се е устремила към единен енергиен пазар. Това е абсолютно необходимо, за да може да имаме по-голяма сигурност за всички държави членки, по-голяма гъвкавост в прехвърляне на енергия от една страна в друга и в крайна сметка да се възползваме от всичките възможности за доставка на енергия към ЕС, която не е само от Русия. Имаме и от Север, имаме и от Юг, а може би в най-скоро време ще внасяме с кораби от САЩ и шистов газ. Този единен енергиен пазар създава сериозни възможност за диверсификация, за налагане на конкуренция на вътрешния пазар в Европа, ако той, разбира се, е единен. Очакваме той да има по-справедливи цени.
В коя област спорът в преговорите е най-остър?
Най-големият спор е именно за мрежата, по която ще се доставя в дадения случай газ в Европа. Не може всеки производител и консуматор да си прави мрежа, това би било икономически неиздържано и безсмислено. Мрежата е система от тръбопроводи, които се владеят от различни компании. Трябва и други производители да има възможност свободно да прекарват газ по тези тръбопроводи, или ако са далекопроводи за електричество, съответно електроенергия. Това е изискването на Третия енергиен пакет. Докато руската страна изисква съвършено друго – тя смята, че този, който е построил тръбопровода, поел е рисковете, вложил е парите си, трябва да определя и политиката към него. Тук трудно ще се намери решение, но в крайна сметка мисля, че ще надделее позицията на ЕС и ще може да се достигне до приемлив компромис и част от капацитета на тези тръбопроводи да може да се ползва от всички други играчи на този пазар. Аз мисля, че с част от капацитета Русия може да си върне инвестицията, дори може да бъде с още по-голяма печалба, отколкото предварителните сметки.
Склонна ли е Европа да приеме руския проект за споразумение от края на декември за сухопътната част на “Северен поток”, за “Южен поток” и новите разширения?
Не съм виждал цялото предложение и колко е всеобхватно то, но знам, че се работи по него. От разговорите, които сме имали, включително и с представители на Комисията, става ясно, че около Третия енергиен пакет и твърдото виждане на ЕС, че трябва да се гарантира достъпът на трети участници към тази инфраструктура, не е много добре издържано в руското предложение. Независимо от всичко аз съм оптимист, че ще може да се намери решение, защото и двете страни са заинтересовани това да стане.
Кога според вас Европа ще заговори в един глас на енергийните преговори с трети страни?
Единният глас на Европа в енергийните преговори с други страни е изключително важно нещо. За съжаление, енергийните въпроси са от компетенциите на отделните държави членки, включително и миксът, така че е трудно чисто организационно да се постигне Европа да има единен глас в преговорите. Например, открай време газопроводът “Набуко” се поддържа от Европейската комисия, приоритет е в почти всички енергийни документи и нищо не се случваше по него, десет години тъпчем на едно място. През това време Русия изгради “Северен поток”, стартира “Южен поток”. Докато страните, участващи в проекта “Набуко”, не видяха най-после, че е нужна друга позиция и че трябваше да поискат от този, който ще запълва тръбата, да има дума в този проект, да има някакво влияние. Както се случи с трансанадолския газопровод през Турция, който се изгражда съвместно с Азербайджан. Мисля, че единодействието между няколко европейски държави да спасят западната част на проекта “Набуко” чрез привличане точно на компаниите, които ще са на входа на този тръбопровод, му дава втори шанс и то много голям шанс. Трябва да подчертаем, че България има една от най-активните роли за това да се случват нещата в този истински диверсификационен за цяла Европа газов проект.
Смятате ли, че Европа вече преодолява страховете си от ядрената енергетика почти две години след трагедията във Фукушима?
Фукушима беше само едно събитие, което отново постави разделителната линия и нараснаха страховете на хората, че аварии все пак могат да се случат, каквито и мерки да се предприемат. Аз обаче не смятам, че Фукушима сложи край на ядрената енергетика. Има страни, както в ЕС, така извън него, които ще развиват ядрената енергетика и като че ли те нямат и друга алтернатива. В ЕС се оформиха два полюса. Единият за отдръпване от ядрената енергетика, се води от Германия, а другият се води от Великобритания, която пое по пътя на строителство на ядрени централи, за да постигне целите си за декарбонизация на икономиката и най-вече на енергетиката. Във Франция се изграждат два нови реактора, Полша е твърдо решена да строи, в Чехия и Словакия ще се дострояват, говори се, че в Унгария ще се строи нов блок, в България и Румъния също има положително отношение. В страните от Европа ядрената енергетика ще има своето място, не сме поели към тотално спиране. Във всички прогнози обаче, включително и в Пътната карта до 2050 г., виждаме, че ядреният дял в енергоснабдяването пада.
От седмица сте заместник-председател на Делегацията на ЕП за връзки с Китай. В кои области смятате, че ЕС може да разшири сътрудничеството си с втората икономика в света?
И като член на икономическата комисия в ЕП, смятам, че точно в организацията на икономиката, на енергетиката имаме твърде сериозни различия, както и в отношението по някои въпроси на околната среда и безопасността в енергетиката. В ЕС имаме някои върхови постижения за намаляване на вредното влияние от енергетиката. Няма как втората икономика в света да бъде далеч от такива постигнати и утвърдени стандарти. Да не се получи така, че каквото светът прави за подобряване на околната среда, въздуха, условията на живот, да се зачеркне от втората икономика. В тази насока ще имаме много сериозни срещи и разговори. Да се говори с Китай само в руслото на световната търговия и на спазване на човешките права е необходимо, но това не е единственият фокус, който изчерпва взаимоотношенията ни. По отношение на далечните цели, които светът преследва, ако Китай не се включи, то всичко е безсмислено. Моята работа ще бъде именно в тази насока да стигнем до по-голямо разбиране на позициите си, за да станем по-прогнозируеми един за друг и по-ефективно да провеждаме политики.