Постарах се „да доближа“ над 500 сънародници от цялата страна до материята и духа на Европейския съюз, която възможност ни се предоставя от Програмата за посещение на Европейски парламент чрез организиране на т.нар. посетителски групи. Бях домакин на 20 такива групи.
През този период осигурих възможност на 38 млади българи да натрупат ценен практически опит като мои стажанти в Европейския парламент.
През изминалия мандат бях докладчик от страна на ЕП по регламента на Европейския съюз за техническото изпълнение на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, както и по решението на Съвета за одобрение на изменението от Доха на Протокола от Киото – два документа с изключителен принос за глобалните усилия на страните-членки на Европейския съюз за овладяване на изменението на климата.
Работих интензивно като съдокладчик по предложението за регламент на Съвета относно финансова помощ от Общността за извеждане от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“. Удовлетворен съм, че бяха приети внесените от мен изменения, които позволиха да бъдат отпуснати допълнителни 300 милиона евро финансова помощ от ЕС за периода 2010-2013г. като компенсации за предсрочното извеждане от експлоатация на реакторите в Козлодуй.
Не по-малко усилия вложих и в постигането на съгласие и одобрение от ЕП за отпускането на други 293 милиона евро (по цени от 2011 г.) финансова помощ за периода 2016-2020 г. за извеждане от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“, за да не се изразходват национални средства за тази дейност в трудните икономически времена.
Изработих становище относно предложението за регламент, касаещ трансевропейската енергийна инфраструктура, както и на друго, свързано с ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали.
Участвах в предложението за обща резолюция относно изпълнението на Дунавската стратегия, чиято чел е по интегриран начин да допринесе за оползотворяване на потенциала на Дунавския регион (обхващащ 14 държави, 8 от които членки на ЕС – Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, България, Румъния, и шест други държави – Хърватия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Молдова и Украйна).
Мои инициативи в областта на климата и енергетиката бяха свързани с важните за България теми като: достъпност и сигурност на енергийните доставки; постигане на реално функциониращ вътрешен европейски енергиен пазар, включително и чрез механизма за обмен на информация по междуправителствените споразумения за енергийни доставки с трети страни.
Заех позиции по директивите за качеството на горивата и енергийната ефективност, по доклада за внедряването на интелигентни мрежи за управление на ВЕИ сектора. Участвах в разглеждането на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., на доклада за ефективното използване на стратегическите суровини и др.
Работих за приемането на такова европейско законодателство, което да намали енергийната ни зависимост от конвенционални енергоносители и чрез което да постигнем екологосъобразно и едновременно конкурентно енергоснабдяване на европейската индустрия.
Считам за изключително важно популяризирането на българската култура и постиженията на българската наука в европейските институции и в България. Ето защо организирах изложба за нанотехнологии и научен семинар в ЕП на тема: „Български високи и нанотехнологии за повишена сигурност и по-добра защита на европейските граждани“ с участието на български и чуждестранни лектори. Организирах кръгла маса във Враца по повод 80 години от рождението на професор Александър Фол на тема: Тракийската култура – неделима част от европейската цивилизация”.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!