Разказваме ви за един успял българин в Швейцария
Смолянчанинът Владимир Овчаров , който от 10 години живее и работи в Швейцария, като съдия в професионалния футбол отново е на родна земя в кратък летен отпуск. В специално интервю за Smolyannews.com той разказа за тежкото решение да замине за Швейцария, за това как е успял да пробие там, за работата си и прекрасното си семейство, както и за начина, по който се борят с коронавируса в алпийската страна.
Влади здравей и добре дошъл в Смолян. Ще те върна във времето по-назад. От кога започна да се занимаваш с футболно съдийство, как стана твоя професия?
Аз съм възпитаник първо на СУ „Св. Св. Кирил и Методий, а след това и на Спортното училище в Смолян. Любовта към футбола се зароди още в моето детство, тогава, когато момчетата играеха с футболни топки и караха колелета, а момичетата играеха с кукли и въжета. Тогава се зароди моята страст към футбола и вече 35 години съм по футболните терени. 12 години съм се занимавал активно с футбол. В този период съм сменил доста треньори, които са изиграли, по един или друг начин, основна роля в моето развитие и като футболист, и като човек. През 1997 г. завърших училище. След това трябваше да отбия военната си служба в продължение на една година и се прибрах в Смолян, с идеята да се занимавам отново с футбол. Имах желанието да играя, но нямах чак такива качества на топ футболист. Един ден срещнах моя бивш треньор Звезделин Чаушев, който е основоположника на идеята да стана футболен съдия, която в по-късен етап реализирах и вече 22 години практикувам, както тук, така и в чужбина. Той ме ориентира, думите му бяха следните – три са нещата, които са най-истински – пожарникар, полицай и футболен съдия. Въпреки че винаги съм бил дисциплиниран, не се виждах като полицай. Третия вариант ми беше най-на сърце. Взех го присърце. Шеф на зоналния съвет по футбол тогава беше г-н Чоков – прекрасен човек, футболен човек. Той ми разписа първата съдийска книжка и от 1999 г. започнах активно да работя, като футболен съдия. В началото бях в детско-юношеския футбол. Даже първите две години свирех благотворително. Правех го с радост, за мен беше кауза, като виждах радост и усмивките на децата. В първите няколко години ме наблюдаваха от Зонален съвет Пловдив, започнах да съдийствам футболни срещи от „В“ група и в края на 2003 година вече бях номиниран за професионалния футбол.
Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде съдия на професионално ниво?
Физическата подготовка не беше толкова трудна, понеже като възпитаник на спортното училище и с професионалисти, които имахме като треньори, нямаше как да не бъдем подготвени. Може би една от причините за това тогава беше, че нямаше онлайн мрежи, социални мрежи. Хората инвестираха повече време в спорт, бяха много по-активни. Лично аз съм инвестирал страшно много време. Винаги след тренировките съм правил допълнителни упражнения, които ме държаха на високо професионално ниво, което на по-късен етап направи голяма граница между мен и останалите ми колеги.
Как стигна до идеята да заминете със семейството си в Швейцария?
През 2012 г. бях на прага да влезна в „А“ професионална футболна група. Благодарение на футбола обиколих цяла България, опознах всяко кътче, създадох много контакти, създадох име и хората бяха готови да ми подадат ръка и да имам възможност да съдийствам на най-добрите отбори – Левски, ЦСКА, в последствие Лудогорец, Ботев и т. н. Майка ми от 1994 година живее в Швейцария. Аз съм човек на предизвикателствата, който обича да събира контакти, да показва това, което е създал благодарение на труд и на лишения. Обичам да отивам някъде и да създавам път. И така през септември 2012 година прекратих моята съдийска кариера в България и последвах семейството си в Швейцария. За мен вратата към България никога няма да бъде затворена, но исках да опитам ново поприще, мечтата ми винаги е била да се реализирам в европейския футбол.
Как всъщност се реализира в Европейския футбол?
Като всяка нова професия, още повече чужденец, ми отне твърде много. Много нерви, много време и усилия да докажа, че това, което съм правил в България, мога да го правя и в Швейцария. Огромната ми любов към футбола, времето, което съм инвестирал, школовката ми в България ми бяха от голяма полза. Ние българите винаги сме два пъти по-мотивирани от западняците. На нас ни трябва много малко, за да покажем какво можем. Много хора просто крият своя талант вътре и не му дават възможност да се развие. Аз дадох всичко от себе си, исках да покажа, че българинът е силен, българинът е борбен и може повече от тях, че българинът не трябва да е втора ръка в Европа.
Колко върхове си покорил…/в буквален и преносен смисъл на думата/?
Интересен въпрос. Моят основен връх е възпитанието на децата ми. Успях да възпитам две прекрасни деца, успях да им покажа какво е добро, какво е справедливост и какви хора трябва да бъдат. Показах им, че не са важни резултатите, успехите, нито финансовото състояние. Най-важното нещо е да бъдеш Човек. Имам син на 22 години и дъщеря на 13 години, които уверено вървят по пътя на баща си, въпреки че не са в спортната сфера. Смятам, че това е моя най-голям връх и това, с което най-много се гордея.
А върховете, които ежедневно покоряваш?
В спортен аспект от близо 6 години съм сред 18-те най-добри съдии на швейцарското футболно съдийство. Скоро ставам на 43 години, но въпреки това успявам да се съхраня в добра физическа форма, да изглеждам добре.
Знам, че си привърженик на здравословния начин на живот и здравословното хранене. Промени ли начина си на хранене с годините?
Първо намалих до нула захарта. В менюто ми няма никаква захар. Освен това съм вегетарианец, което също много ми помага. Враг номер едно съм на газираните напитки и на всякакви напитки, които съдържат химия, пия само вода. Разбира се, тренирам много. Свалил съм индекса на мазнините под минимума.
Приключи европейското първенство по футбол. Хареса ли ти футболът, който гледа? Къде е разковничето на успеха и докога българите няма да бъдат сред участниците в тези европейски и световни първенства?
Европейското беше на много добро ниво. Забелязах отбори, които са почти с изравнени сили. Държави като Словакия, Полша, които не са традиционно футболни страни, успяха да доминират в определени мачове срещу футболни гиганти като Англия, Германия, Италия. Футбола на европейско ниво доста се изравни. Вече начина и подхода на селекцията на млади футболисти почти във всяка една развита футболна европейска държава е еднакъв. Хората работят, всички имат достъп до тактики, до подготовки, всички отбори са финансово много добро подкрепени. Футболистите още от ранна детска възраст се селектират много правилно и процента на едно бъдещо развитие на тези футболисти е много по-голям отколкото при нас. Още 2012 г. ,когато започнах да се занимавам с футболно съдийство в Швейцария, ми направи впечатление, че тамошния подбор, начина на селектиране на деца, на възпитание е много по-различен от тук. Тук работим още с една побългарена система. Във всеки малък населен регион и център в Швейцария има футболни игрища, спортни центрове. Аз живея в едно малко село с 1100 жители население. Имаме спортна зала с волейболни и баскетболни игрища, имаме плувен басейн, имаме три игрища с осветление, с изкуствена настилка. Хората имат възможност да практикуват спорт. Още от ранна възраст може да се определи кое дете към какъв спорт има наклонност. Всеки един голям отбор си има академии. Там хората милеят за спорта и в най-малкото селце има активна спортна дейност и необходимата база. В Смолян имаше толкова много спорт, въпрос на кратко време беше да се реализират тези спортисти. След 1994 година ние имахме уникална основа, която много държави в Европа я нямаха.
Как виждаш футбола на местно ниво?
Имаме добри професионалисти, имаме и наистина талантливи деца. Смея да твърдя, че до някъде имаме и база. Мисля, че трябва на местно ниво футбола да се развие, да има вътрешен шампионат, да бъдат активирани отново центрове като Мадан, Рудозем, Доспат. Там трябва да има отбори във всяка една възрастова група. За съжаление тенденцията на изселване на хората от тези места, пречи да се развива футбола. И въпреки това, всичко започва първо на местно ниво.
Чувстваш ли се успял, реализирал се българин в чужбина?
Животът е едно постоянно развитие. Успях да създам име в една чужда държава. Те разбраха, че в България има добри спортисти, разбраха че българите трябва да бъдат уважавани навсякъде по света. Това са моите успехи, това е нещото, което ме радва. Да, чувствам се успял, затова, че Смолян и Родопа планина е добре представена от мен в чужбина.
Защо толкова много българи напускат родината и предпочитат да живеят в чужбина? Проблемите тук и всичко, което се случва не са ти чужди. Ти макар и далече от Родината си обществено активен, с гражданска позиция и мнение…
Със сигурност всички тези хора, които са в чужбина, не биха желали да бъдат там. Повярвайте, огромна е носталгията, която ни дърпа към родния край, към нашите традиции, към всичко, което сме изживели тук. Тук оставих 2/3 от живота си. Може би невъзможността на хората да реализират това, което искат е причината за напускане на родния край. Отиват да търсят по-добър шанс, по-добър начин на живот и реализация. Имам чувството, че всичко е толкова объркано тук. Тази надежда, която имахме в последните 30 години, че нещата ще бъдат променени, че ще дойдат нови хора и ще създадем една нова България, се изпаряват винаги. Трябва да търсим вината и в себе си, а не винаги в управляващи, в партии. Ние трябва да променим начина си на мислене, трябва да станем по-европейци. Едно поколение явно трябва да бъде жертва за сметка на останалите. Всичко трябва да бъде променено у нас. Всяка година си идвам, виждам че всички нападаме управляващите, но не търсим първопричината в нас. Ние трябва да бъдем по-обединени, да бъдем по-задружни, да участваме в повече обществено-значими каузи. Ако започне тази промяна дълбоко в нас, съм сигурен, че след това ще започне и голямата промяна, която вече 30 години стои като блян в далечината на тунела.
Ти си много позитивен, усмихнат, имаш ли надежда?
О, да. Аз може би съм най-големия оптимист.
Как се справи ти, семейството, хората в Швейцария по време на пандемията?
Хората в Европа подхождат изключително професионално. Мерките са мерки, ограниченията са ограничения и всичко се спазва на 100 %. Хората са солидарни, искат да пазят близките си, но и държавата мислеше за хората си. Аз участвах в една благотворителна организация и доставяхме храна на възрастни хора, които не напускаха домовете си от страх. Аз новини не слушам, но виждах пандемията в очите на хората. Сега те излизат лека полека от тази ситуация, но с голяма подкрепа на държавата. Давам елементарен пример – жена ми шест месеца си беше вкъщи. Държавата изплащаше обезщетение на 100 % на тези, които имат договор. На хората, които в този момент са били безработни или на бюрото на труда, вземаха от 60 до 80 %. Държавата изчислява доходите така, че да можеш да получиш нужното, за да живееш нормално по време на такава криза. За тях това беше едно изпитание и аз съм сигурен, че страна като Швейцария е извлякла както негативи, така и позитиви и ще може да се справя с всеки един проблем от тук насетне.
Би ли се върнал един ден в България, в Смолян?
Задължително! Милея за този ден, работя за този ден и съм сигурен, че той ще дойде скоро, защото искам този опит, тези идеи, които събрах в Швейцария да ги реализирам тук и да не допусна млади хора да напускат нашия град.
Какво е за теб България и родния край?
За мен България е моя майка, Смолян е моят роден край. Няма по-хубаво от родния дом, там където си се родил, където е преминало детството ти, където са най-прекрасните ти спомени с близки и приятели. Това е нещо, което никой и нищо не може да ти го даде.
На финала, какво ще пожелаеш на смолянчани?
Да не губят надежда, да дадат всичко от себе си, да използват иновативните идеи за реализация тук. Смолян е прекрасен град. Обичайте Смолян, обичайте родния край и където и да отидете не забравяйте, че вие сте родопчани!