Министър Рашидов, във всички министерства се извършват съкращения. Как върви този процес в Министерството на културата?

В Министерството на културата е направена 20% оптимизация. В самото ведомство вече са извършени всички възможни съкращения. Но проблемите идват от това, че по веригата от второстепенни разпоредители реални съкращения не могат да се направят поради една проста причина – всички си дават ясна сметка, че в един театър има един счетоводител, един адвокат и един касиер. Няма какво да се съкращава и оттук идват проблемите. Има две възможности- или намаляваме заплати или намаляваме щатни бройки. Така че има реален проблем с това намаление. В бюджета има дефицит от средства и това затваря колелото като Параграф 22. Разбира се, това ми дава основание да започнем реформи.

Вие знаете, че артистите са притеснени от предстоящата театрална реформа…

Няма нужда да се притесняват. Представихме няколко варианта за реформи. Заради уважението ми към талантливите и умни хора искахме да проверим в каква посока мислят те, кои от предложенията ни приемат. Искаме, не искаме – реформа ще има. Не може 50 театъра да лежат на гърба на българския народ, от когато всеки ден сваляме по нещо, за да излезем от кризата. Не е честно. Защото тези пари, които получават артистите, са на бедния български народ. Излизат едни и същи хора и казват: „Убиват българската култура". Напротив. Не е целта да се убие българската култура и ако култура има, никой не може да я убие. Има спекулации от някои артисти: „Сега ще ни взимат театрите, ще ги превърнат в казина". Докато аз съм министър, нито един театър няма да бъде закрит, но ще има приемащи сцени. Театрите трябва да започнат да пътуват. Както Шекспир е създал театъра да се движи, а не да лежи и да чака заплата. Хората искат да се докоснат до Татяна Лолова, до Велко Кънев, до Стоянка Мутафова. Тогава залите ще бъдат пълни, артистите ще бъдат щастливи и зрителите ще бъдат щастливи. Сега не театрите са нещастни, зрителите са нещастни. Те няма какво да видят от това, което вече са виждали.

Какви идеи имате за Двореца в Балчик? На предишното заседание на правителството Дворецът беше прехвърлен на Министерството на културата.

Дворецът в Балчик е изключително държавна собственост по нотариални документи. От 1956 година са допуснати хора от Софийския университет да копаят в една градинка. Няма нищо лошо в това. Но Дворецът е собственост на Министерството на културата като държавна собственост. Те се опитват да прилагат някакви съдебни трикове дефакто и не можем да ги изкараме от собствеността си. Все едно да имате наемател и той да ви каже: „Аз съм живял 30 години и искам да си го взема, то ми принадлежи". Те не желаят да дойдат да разговаряме. Никой не е против българските студенти да си имат Ботаническата градина. Дворецът в Балчик, откакто е купен от румънската страна, откакто е собственост на българската държава, се поддържа и се финансира от Министерството на културата.

С разкопките до Министерски съвет какво ще правите?

Тези разкопки са прекрасни. Ларгото ще се запази като археологически обект. Ще искаме пари от европейските фондове за това. Друг приоритет са Термите във Варна. Имаме още малко работа по острова „Свети Кирик", който някои политици искаха да превърнат в казина и хотели. Аз съм щастлив, че това не стана и ще го направим Национален паметник на българската археология. Целта е поток от туристи да посещават културно-историческите забележителности у нас.

Чуждите дипломати казват, че българската култура и история са визитката на България.

Това е визитката на всяка страна.

Но за култура най-малко пари се отделят в България…

Аз съм съгласен. И на заседание на Министерски съвет съм го казвал. Сега разбирам, че бюджетът на всички ведомства е зле. Българската култура е в антикризисна програма от 20 години. Не достигат парите. Не сме намерили средства, защото всичко отива за заплати на някакви хора. Не сме намерили пари, за да бъде написана една модерен спектакъл, нещо ново да се появи. От 40 години се играят едни и същи пиеси. Когато човек гледа едно и също в един окръжен град два пъти, трети път няма да го гледа. Недостигат средства за дейности, които биха били полезни, защото ще дадат възможност да се създава ново творчество. Още сме в началото на мандата на правителството. Ще ги убеждавам колегите, какво да направя…пътят е дълъг, виждам, че е дълъг....

Интервю на Кремена Кръстева, Информационна агенция КРОСС