Наименованието „страстна седмица” идва от старославянската дума „страст”, което означава страдание. Всеки ден от тази седмица се нарича „велик”, извършват се специални богослужения. На Велики понеделник Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син гони търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата вечер той е разпнат.

Разпети петък е Денят на великите страдания на Исус. Той приема смирено униженията, бичуването, боя, венеца от тръни на главата, тежкия кръст, който трябва да носи към лобното си място, за да бъде разпънат на него между двама разбойници и да издъхне в мъки.

Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

На следващия ден е светлото Христово възкресение.