На Велики четвъртък, 13 април, в най-съкрушителната вечер, Негово Преосвещенство Смолянски епископ Висарион, викарий на Пловдивския митрополит Николай и архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, възглави чина на Дванадесетте евангелия в храм „Св. вмчца Неделя”.- кв. Райково. В съслужение с владиката участие взеха: свещеноиконом Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество и свещеник Димитър Петров.

На този възпоменателен ден си спомняме събитието около Тайната вечеря, на която Господ Иисус Христос е установил светото Тайнство Евхаристия. За да даде пример на смирение, преди вечерята, Господ Иисус препасал кърпа и умил нозете на своите ученици. По време на вечерята, отправил поучение към тях – да се обичат един друг и да не се стремят към големство. Припомняме си също молитвата Му в Гетсиманската градина /” Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а, както Ти!”/,предателството на Юда Искариотски, съда при юдейските първосвещеници Ана и Каиафа, издевателствата на войниците над Господа и Неговото Разпятие.

Дванадестте евангелия описват последните дни от земния живот на Господ Иисус Христос и Неговите спасителни страдания. Светите текстове бяха четени по ред от духовниците, а тропарите и стихирите между тях изпълни църковният певец Петър Христосков.

В хода на последованието, на определеното място, светият Кръст и изображенията на Света Богородица и свети Йоан Богослов, които стоят зад светия Престол, бяха изнесени и поставени в средата на храма с лития, изобразяваща пътя на Иисус Христос към Голгота и разпятието Му. Духовници и миряни с вълнение в сърцата се поклониха пред св. Разпятие. .

След това продължи четенето на определените страдателни евангелия, а миряните със свещ в ръка ги изслушаха в пълна тишина и съзерцание.

В края на последованието епископ Висарион произнесе прочувствена проповед:”Да погледнем, братя и сестри, още веднъж към Спасителя в Преторията! Можем ли да стоим и да гледаме към Него равнодушно? Ако някой може, тогава той не е християнин. Ако Христовите страдания не ни трогват, не побеждават и не смекчават нашето сърце, тогава нямаме дял в Него. Но аз мисля, че няма тук такъв, който би могъл да бъде хладен. Нещо ни привлича към Страдащия Спасител с тайнствена сила, защото никой не ни обича повече от Него”.

Архиереят призова мислено да коленичим в подножието на светия Кръст, на който е разпнат Господ Иисус Христос, сърдечно да Го прегърнем, благоговейно да Го целунем и издълбините на душата си през сълзи да викнем:”Покланяме се, Христе, на твоите страдания. Покажи ни и славното Твое възкресение!”

Сийка КЕТЕВА