„Задал се е светъл ден Великден, за който родопчани са се готвили и отбелязвали в продължение на много дни. Счита се, че обредния календар е от цели 107 дни, като се започне от Местни Заговезни, Сирни Заговезни, Тодоровден, та чак до самия Великден и до св. Дух.

Великден е най-големия празник, свързан с най-много символика, за да дойде доброто в нашите души, сърца, в нашите домове и семейства“, каза Валя Василева – директор на РИМ „Стою Шишков“ в Смолян. Тя разказа за народните обичаи в Родопите, свързани с този светъл празник. „Велика сряда е денят, в който малките деца отивали по поляните, за да наберат здравец. Така празникът сякаш престъпва в домовете. Старите родопчани наричали здравецът „зеленко“. Раздавали са го на близки и познати и украсявали къщата с него. Преди това, на Велики понеделник и Велики вторник, къщата се пречиствала, белосвала, застилала с новите халища, подготвяли се великденските дрехи. Велики четвъртък е най-емоционалния ден. Децата – душата на къщата, се радвали най-много на този ден, в който се боядисват яйцата. Според традицията в Родопите се боядисвали само червени яйца. Днес вече има най-разноцветни бои и се правят шарени яйца. Въпреки това първото яйце винаги е червено. То се нарича „бранител“ и се пази цяла година, за да брани дома от болести, несгоди, природни бедствия. Това първо яйце най-напред се показва на слънцето, за да придобие голямата си сила и се слага в сито, на дъното, на което е поставено „зеленкото“. Още докато е мокро, с него се натриват бузките и челцата на децата, за да са живи и здрави. Другата голяма част от подготовката за Великден е свързана с направата на обредните хлябове. В Родопите те се наричат „кошара“ – обреден хляб, на който са набучени червени и бели яйца. Има яйце за Господа, яйце за къщата и за всеки от членовете от семейството. Те се обграждат с една тестена лента, като в кошара, за да заедно и сплотено семейството. Не се затваря кръгът, за да е жива къщата, да не се затваря богатството, да има възможност за напредък за развитие. Освен това се правели и малки хлебчета, с по едно яйце, които са раздавали на децата или на гостите. Тези хлебчета са част и от „спредавалъка“ – набор от подаръци, които всяко семейство подготвя за кумовете и за най-близки, които се посещават на празника. Велики петък е най-тъжния ден, в който се прекланяме пред голямата жертва, която Христос е поел върху своите плещи. В този ден традицията е свързана с църквата. Велика събота е денят, в който родопчани почитат починалите близки. Кулминацията на празничните дни настъпва в полунощ, с Христовото възкресение, когато всички се поздравяваме с „Христо Воскресе! Воистина Воскресе!“.

Припомняме, че тази година за първи път в смолянския музей се провежда великденско ателие, наречено „Яйчице си оцвети, Великден посрещни!“. „Към тази наша инициатива има небивал интерес. В рамките на изминалата седмица, а и тази през ателие ще преминат над 450 деца“, каза Валя Василева. По думите й целта е децата да научат за традициите, и после да ги приложат в своята работа. „Много е вълнуващо, когато видиш с какво усърдие работят децата, за да могат да сътворят яйце или сувенир, който да подарят на свой близък. Събужда се тяхното чувство на преживяване на празника, което е велико“, отбеляза още директорът на историческия музей. Валя Василева призова да спазваме традициите, защото когато правим това, което са правили нашите баби и прабаби, изпитваш усещане за свещенодействие, сякаш възкресяваш спомена за това, което е било. А за най-светлия християнски празник Великден Валя Василева пожела да се обърнем още повече към семействата си, да внесем празничния дух в домовете си, да се приближим до Господа, да се помолим и в живота ни доброто да надвие злото.