Валентина Василева е директор на РИМ „Стою Шишков“ от месец юли тази година. Историк по образование. С дългогодишен стаж в община Смолян, като главен експерт Култура, а в последните години като директор на дирекция „Обществени дейности и заетост“.

Г-жо Василева, какво ви мотивира да кандидатствате за длъжността директор на РИМ „Стою Шишков“?

Аз съм духовна личност. За мен духовното и културното развитие на моя роден край винаги е имало огромно значение. Възприемам, до някъде, тази работа като мисия. Дълги години работих като експерт по културата в община Смолян. С РИМ „Стою Шишков“ имахме прекрасно партньорство. Винаги, когато стане въпрос за историята на Родопите, за културата на Родопите си спомням крилатата фраза на Екзарх Стефан, родом от Широка лъка: „Всички планини се стремят с върховете си да достигнат Бога, само в Родопите Господ слиза“. Така възприемам нашия роден край, като едно духовно място, с много богати традиции и култура, които трябва да бъдат съхранени. Ако аз с моя професионализъм мога да допринеса за това, ще бъда истински щастлива.

Как сварихте музея, когато прекрачихте прага му, като директор?

Заварих една утвърдена вече културна институция, със свой собствен, много разпознаваем и популярен облик. Институция, която се е доказала във времето като истински пазител на културните традиции и историята на Родопите. Това, което ми направи особено силно впечатление е факта, че музейната експозиция, която е от 1974 година, продължава да предизвиква възторга на посетителите. Ние имаме изключително богата експозиция. Това е най-големия музей в Смолянска област и в Средните Родопи, с над 150 хил. движими културни ценности и музеен фонд. Радвам се, че все още той е истински стожер на съхранението на историческата памет на родопчани.

Какво бихте искали да промените?

Моята основна цел ще бъде да популяризирам музея колкото се може повече, така че да се превърне в основен културен център, в най-широк смисъл, на Смолян и областта. Не само да се видят факти от историята и културата на родопчани, но и да бъде културен център на днешния ден. Аз разработих една музейна програма, озаглавена „Музей, изкуство, развлечение“. В тази посока ще бъдат насочени нашите усилия. Летните музейни вечери бяха първата проява от тази програма, която цели да разшири публиката на музея и да предлага на посетителите досег до изкуството и естетическо удоволствие.

През лятото, след ремонт и реновиране, отвори врати и къщата-музей Ласло Наги. Музейната сбирка в къщата-музей Ласло Наги е реновирана, направени са необходимите нововъведения, така че експозицията да стане още по-интересна, привлекателна и актуална със съвременни средства. Къщата е постоянно отворена. Там работи един изключително сърцат уредник – Мария Маргаритова. Не една похвали музеят получава за нейната работа, за нейната компетентност, за нейното гостоприемство. Виждам, че музея става все по-популярен. Много приятно впечатления правят посетителите, които рецитират произведения на Ласло Наги. Ще се постараем да превърнем къщата-музей в място за литературни срещи. Имаме намерение да каним там известни български писатели, поети, литературоведи. Освен това, за да могат хората да се ориентират къде се намира, ще поставим нови обозначителни табели в града. Променихме и работното време, така че всяка събота музеят е отворен. Надяваме се, че всички тези стъпки ще го направят по-популярен и достъпен.

По какви проекти и мероприятия работите и какво предвиждате занапред?

Всички досегашни проекти ще продължим с голямо желание. Работилниците за изработване на сурвачки и мартеници, летните школи в музея. Те са вече утвърдени и много посещавани от децата на града. Имаме идеи да направим много открити уроци в музея, да се обърнем към училищата и да ги поканим при нас за провеждане на техните занимания и уроци. От месец стартира и забавната музейна игра „Древен съм, интересен съм, намери ме“. Изключително голям е интересът към нея, имаме много участници. Предстои да изтеглим с жребий трима победители и да ги наградим, а за следващия месец ще обявим нов обект за участниците в играта. Освен това приключихме успешно тазгодишните проекти на музея – единия беше свързан с продължаване на разкопките на Момчилова крепост, вторият с обновяване на фондовете на музея със специални шкафове за съхранение на музейни ценности, а третият беше националния преглед на музейния плакат. За следващата година имаме много идеи, свързани както с развитие на програмата „Музей, изкуство, развлечение“, така и с организиране и провеждане на главното ни събитие – честване на 85 годишнината от създаване на РИМ „Стою Шишков“ в Смолян.

С какъв екип работите в РИМ „Стою Шишков“?

Екипът е съставен от много опитни и от съвсем млади колеги, за които се радвам че черпят много положителен опит и бързо се учат. Аз самата разчитам на опита на главните уредници на музея Златка Петрова и Атанас Киряков, както и на всички останали уредници и особено много на екскурзоводите. В музея заварих хора с желание за работа. Естествено възприемат новото ръководство като повод за ново развитие, споделят все по-смело идеите си, разчитам много на тяхната креативност и професионализъм. Надявам се да имаме възможност да разширим щата на музея занапред. Много ни е необходим още един екскурзовод за къща музей Ласло Наги, както и компютърни специалисти, които да се занимаят с най-съвременната тенденция за развитие на музейното дело, а именно дигитализацията на музейните фондове. Започнали сме този процес, имаме определен напредък, но има още много работа.

Какво бихте искали да промените като материална база, кои са най-спешните нужди на музея?

Със съжаление трябва да кажа, че проблемът с материалната база е изключителен тежък. Да започнем с покрива, който иска ремонт, нужно е саниране на цялата сграда. Нашите сгради – експозиционната зала и административната част, не се отопляват нормално. Около шест месеца в годината температурата в тях е 0 градуса. Това е голям проблем. Опитвали сме да направим затопляне с климатици, но сметката за електричество става непосилна за нас. В административната сграда отоплението в 21 век, в една държавна институция, е с дърва и въглища. Ние сме, според мен, сме един от основните замърсители на въздуха в града, защото работят десетки печки на дърва и въглища. Проблемът със санирането на сградата и с осигуряването на нормално отопление е силно належащ.