Богатството не е само в парата. Когато запееш, видиш приятелите си усмихнати или дадеш някому залък хляб – това е богатство за мен, споделя изпълнителката на „Излел е Дельо хайдутин" Госпожо Балканска, толкова ли ни е заспала нацията, че трябва да има празник на будителите, за да се събуди духа ни? Ние проспахме времето, когато можеше да бъде събуден българския дух. Сега наново се събуждаме, но ще бъде много трудно това събуждане. В София ме наградиха с много хубав плакет по повод деня на будителите. Но не е там работата, не трябва да те блазнят наградите. Блазни те това, когато посееш реколтата и видиш,че е тръгнал красиво, приятно, не е увехнала, не е изядена от червеи. А нас ни ядат червеите отвътре.

Говорим за реколта в душите на хората, нали?

Така е, да. Този празник не е ли позакъснял. И трябва ли да има ден на будителите, за да се събуди духа на българина?

Надявам се да се събуди духа на българина. Защото аз пътувам из цялата страна и виждам много млади хора покрай мен се събират вече. Усетили са къде е българщината. Усещат къде е добрината, къде е хубавото. Когато сложиш красива дреха, то се вижда. Когато сложиш лоша, скъсана и парцалива дреха, също се вижда. Затова ние сме хората, дето трябва да разбуждаме доброто. И първо да се тръгне от семейството. От децата ни, за да им покажем,че ние имаме родина, че сме имали будни хора и са създали много неща тези хора. Моят учител, така ще го наричам докато ми сипят пръст на очите, защото той вкарваше в нас не лошото, а доброто и красивото.

Госпожо Балканска, не пада ли върху Вас и другите будители една тежка отговорност- в условията на безработица и криза Вие да будите доброто у нашенеца?!

Будителите! Ама ние смачкахме учителите, ние не ги подкрепихме. Които са най-будните хора. Ние си пращаме децата на училище, ама този учител, като не е подкрепен, той просто гледа да си му мине деня. Но аз мисля,че същото се отнася и за хора като Вас- на духа, на изкуството.

Разберете, една птичка пролет не прави. Трябва българщината да се възбуди, да си помагаме, да се уважаваме. Ако човека до теб не може да направи нещо, ти му подскажи, подай му ръка и той ще го направи красиво. Ние пътуваме из страната заради доброто, правим доброто. Дали ще е с песен, дали ще дадеш някому една дрешка или един залък- това да е доброто. Аз не се оплаквам. Защото казват хората „Валя, ти пътуваш казваш,че нямаш". Имам! Но злите езици говорят, че аз съм се оплаквала- напротив, не се оплаквам. Имам! Дали ще от градинката, дали ще от концерти, но все пак имам. Може би имането и богатството е в сърцето на един човек?!

Е, не е богатството само в парата. Когато седна с приятели, когато им запея и ги видя усмихнати, когато ги видя щастливи, за мен това е богатство. Не като му запееш той да те гледа като със слепи очи и със запушени уши. Тогава как да подбудиш тоя човек?! Аз искам да ви кажа ,че преди излизането от Народната библиотека една баба, вече сгърбена, с бяла, памучена косица каза:"Дъще, ама ти ме върна в младите години. Ти си невероятен човек". Викам : „Аз може да съм невероятен човек , но ние от вас сме поели и сме тръгнали". Не с добрината можем да подбудим хората и да имат това уважение и чувство на българщина. Защото аз обиколих света, но като нашата красива страна няма! Интервю на Ани Ефремова Информационна агенция КРОСС