Пазени в тайна години наред икони бяха показани само за ден в Златоград. Близо 300 души се стекоха към Севлиевата къща, за да видят уникалните ликове. Така те разгледаха иконата “Св. Богородица Страдаща”.

Божията майка е изобразена пред разпънатия на хълма Голгота в Йерусалим Христос. Тя ридае, а в сърцето й е забит меч или нож. “Символът е за мъката, изпитвана от нея пред смъртта на своя син. Това е един западен сюжет, който навлиза в българските земи през XIX в. под руско влияние. Той се заражда в Западна Европа през XIII в., а по-късно се развива като портрет”, обясни проф. Николай Овчаров. Той представи странното за нашите земи изображение на Богородица. “Иконата е в много тежко състояние и спешно се нуждае от реставрация”, обясни проф. Овчаров.

Според изкуствоведа от Националната художествена галерия Мариела Стойкова изображението е уникално и е дело на зограф Никола Одринчанина. По българските земи сюжетът се интерпретира рядко, главно от тревненски и по-късно от самоковски майстори. Но като произведение на Одринската българска художествена школа това е първо открито по рода си. Предполага се, че рядката икона е рисувана в самия Златоград от майстора, тъй като в двата храма в града има и други негови творби от 1854 г.

Иконата “Св. Богородица Страдаща” заедно с други странни над 10 изображения на светци е престояла на тавана на една от най-старите възрожденски църкви по нашите земи – “Успение на св. Богородица” десетки години. Те бяха извадени за 180-годишнината на храма. Църквата е вкопана в земята. Едно от изображенията показва светци, чиито очи са избодени. Това не е поругаване от иноверци, а странен народен обичай, според който по този начин може да се помогне на слепци да прогледнат, обясниха експерти. Пазените на тавана на храма икони са от XVIII-XIX в