Акатистът на Света Богородица е „първото хвалебствено и благодарствено творение на Църквата, което се изпълнява вече 15 века“. В него се възхвалява с дълбоко вълнуващи песнопения и текст, с красиви поетични сравнения Божията Майка, припомнят се Нейният живот и целомъдрие, добродетелите и застъпничеството й за нас. Акатистът се чете през Великия пост на статии четири седмица в петък на Малкото певечерие в храма, а целият – през петата седмица в петък /т.г. ще бъде на 16 април/.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай молитвеното последование Малко повечерие с Богородичен акатист – първа статия, в храм „Успение Богородично“ – Смолян, тази вечер /19 март/ възглави Негово Преосвещенство Смоленският епископ Висарион, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Смолянска духовна околия. На владиката съслужиха енорийският свещеник Димитър Одаджиев, секретарят на Архиерейското наместничество иконом Запрян Шиков, отец Васил Маджаров от съседния храм „Св. Николай Чудотворец“, отец Иван Марински от катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“ и свещеноиконом Димитър Куцев от храм „Успение Богородично“ – Чепеларе. Помощници в служението бяха иподяконите Даниел, Илия, Марин и Красимир. Литургичните песнопения изпълняваха хористи от храма.

Иконом Запрян Шиков произнесе слово, в което разясни съдържанието на Акатиста и припомня как е създаден и защо го отслужваме през Великия пост: „През 627 година Византия била изложена на страшна опастност: нападнали я персийски и аварски пълчища. Столицата й Цариград била обсадена. За да се избавят от очакващите ги бедствия, византийците предложили на обсадителите да сключат мир. От страна на персите и аварите, които били езичници, било отговорено, че ще сключат мир, само при условие, ако императорът и поданиците му се откажат от своя Разпнат Бог, тоест от Иисуса Христа и християнството. Аварският хан Баян гордо се провикнал: „Не се мамете с надежда на вашия Бог! Утре аз непременно ще превзема града и ще го превърна в пустиня!“ На всички станало ясно тежкото безизходно положение, ако не дойде помощ от Бога. Затова народът се обърнал към тогавашния цариградски патриарх Сергий с молба за обща молитва. Било направено литийно шествие с ризата и пояса на Пресвета Богородица, които се пазели в свещен кивот във Влахерния храм, посветен на Богоматер. Шествието минало из градските улици. Патриархът потопил в морските води крайчеца на честната риза и пояса. И настанала страшна буря, която потапяла неприятелските кораби. В лагера на града настъпила суматоха. Всичко това окуражило войските на императора и те дали съкрушителен отпор на обсадителите. Врагът бил поразен, а градът – освободен. Тази сполука всички отдали на чудесната помощ, оказана им от Пресвета Богородица. И народът се стекъл във Влахерния храм и там цяла нощ пред светите реликви пял хвалебни и благодарствени химни в чест на Пресвета Богородица. Изпетите тогава песни съставили основата на Акатиста, който ние отслужваме през Великия пост. Впоследствие Акатистът е бил разработен по-обширно от дякона на Великата цариградска църква Георги Писидийски. А защо Светата Църква отправя през Великия пост това усърдно моление към Пресвета Богородица? През Великия пост изкушенията и нападенията на лукавия са особено силни. Той иска да ни смути, духовно да ни отслаби, да ни отчае, да ни накара да се откажем от великопостния подвиг и да се предадем на плътски живот. Затова през Великия пост имаме нужда от по-голяма духовна подкрепа. И я търсим и получаваме от Божията Майка. Нека винаги да прибягваме към нея и из дълбините на душата си да я молим: „Пресвета Богородица, огради ни и ни защити от нападенията на лукавия, предпази ни от хулни мисли, скверни чувства, плътски пожелания, зли намерения и лоши деяния! Упъти ни към доброто и ни помагай останалото време от нашия живот да прекараме безгрешно, за да получим спасение и вечен живот!“

Към всички в храма отечески се обърна Негово Преосвещенство епископ Висарион: „Боголюбиви отци, възлюбени в Господа братя и сестри! Хилядолетната ни църковна традиция всяка година в петъчните вечери на Великия пост насочва духовния ни взор към образа на Божията Майка, като ни напомня да я призовем за наша помощница в предстоящия ни нелек духовен подвиг. Възлагаме цялото си упование на Пресвета Богородица и вярваме, че ще ни защити от поднебесните духове на злобата и ще ни представи чисти пред Христа, нейния Син и наш Бог, защото майчината молитва има голяма сила. Цялото си упование на тебе възлагаме, Майко Божия, запази ни под твоя покров! Преподавам ви Архипастирския и светителски благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит +Николай!“

Архиерейско наместничество – Смолян Снимки: Георги Гаджев