Днес в доспатското село Црънча нищо не се прави, каза 60 годишния Константин Асов, жител на населеното място. Не се оре, не се пипа земя и зелено не се сече.

Това е традиция в село Црънча, която се прави за да няма градушки през предстоящата земеделска година, за да е благодатна годината. Асов разказва, че от възрастни жители на Црънча е запомнил, че преди много години седем поредни години е падала градушка. След отбелязването на Невруз, градушките са спрели.

Какво обаче се прави днес? Днес се вади чеиза навън, “за да го види слънцето”, а хората варят царевица. Отбелязването на Невруз се прави на седем дена след 14 март, когато тук се смята че настъпва пролетта, пише Вестник на община Доспат.

------------------------------------

Различни народи честват от най-стари времена настъпването на пролетта като важен празник, наречен Невруз. Този древен и наситен с богати и интересни народни поверия празник представлява важна част от историята, бита и културата на населението. Къде още се отбелязва този празник:

• в България – в различните области празникът Невруз е известен като “Пролетно равноденствие”, “Ден на яйцето”, “Нервис”, “Мервис” (Източните Родопи), “Султан Невруз” (в повечето области)

• в Западна Тракия (Гърция) – Меврис

• в Македония и Косово (бивша Югославия) – тук живеещите турци наричат празника “Султaн Навриз”

• в Румъния този празник получил имeтo Наврез.

Всички изброени наименования обаче означават едно и също: нов ден, начало на нов живот. С празника Невруз се изпраща зимата и се посреща пролетта. Природата се готви за едно ново оживление: затоплянето на времето, разтопяването на снеговете, раззеленяването на полята означават появата на ново начало. Клонките на плачещата върба напъпват, кокичетата, минзухарите и теменужките предвестяват пролетта. Лястовичките летят в небесната шир.