В деня на Света великомъченица Анастасия /22 декември/ в епархийския манастир „Свети Пантелеймон“ над Смолян бе отслужена празнична света божествена Литургия от архиерейския наместник на Смолянска духовна околия Негово Високопреподобие архимандрит Висарион. Това служение бе и за отбелязване на първата годишнина от замонашването на сестра Христина с името Анастасия, игуменка сега на манастира, съграден благодарение на нея, както и с помощта на брат Георги и много божии съмишленици.

Заедно с архиерейския наместник служиха иконом Запрян Шиков от храм „Света Неделя“ – секретар на Архиерейското наместничество, и свещеник Васил Маджаров от храм „Св. Николай Чудотворец“ , които се редуват през седмица да обгрижват богослужебно трите храма в манастира. Помощници бяха иподяконите Илия и Емил. Песнопенията изпълняваха хористите от храм „Св. Николай Чудотворец“ с диригент Радка Чакърова.

Както се полага за празник, бе отслужено Петохлебие за здраве и благоденствие, дадено бе свето Причастие от архимандрит Висарион, като първа мина игумения Анастасия.

В обръщението си към богомолците иконом Запрян Шиков предаде важни и трогващи със смелостта й факти от живота на Света великомъченица Анастасия, живяла през ІІІ век. Тя произхожда от знатен и богат римски род с баща езичник и майка християнка, но посвещава живота си не на безгрижие и пиршества, а още от ранна възраст започнала да помага на бедни и маломощни, отбеляза иконом Запрян. Принудена била от баща си да се омъжи без нейно съгласие, мъжът й е унижавал, не давал да разхищава иманието за бедни и страдащи, но след неговата смърт се отдала на благотворителност. Носела е храна и дрехи на затворниците и им преподавала вярата в Бога, помагала на просяци, лекувала е болни, грижила се за ранени с вяра в Христа. Именно заради вярата си е вкарана в тъмница, само и само да се отрече от Иисус и да даде жертва на идолите. Била непреклонна, което й струвало повече от два месеца в тъмница без вода и храна, но нейното оръжие били вярата, поста и молитвата, посочи иконом Запрян Шиков. Заедно с още 120 християни били закарани в морето с лодка, на която били издълбани дупки, за да потънат и се удавят. Но… Господ ги спасил, тогава всички били осъдени на смърт, света Анастасия – също. Тя била разпъната и изгорена жива. Мощите й били пренесени по-късно в Цариград. Това станало по времето на император Диоклециан, когато масово християните били преследвани.

Към присъстващите в храма се обърна архимандрит Висарион: „Възлюбени в Господа братя и сестри, нека да преподам архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай: Божията любов, Неговата велика милост и общението в Светия дух да бъдат с всички нас! Амин. Нека поздравя и майка игумения с нейния имен ден! Господи, благослови всички нас да живеем във вярата, да крепнем в надеждата, да пребъдваме в любовта! За многая и благая лета!“

Последва камбанен звън и благословен обяд за всички.

Росица Примовска