Психичното здраве в България е сериозно подценен проблем, като диагностицирането на психични заболявания често се забавя с 10 години. Въпреки че половината от хората започват да проявяват симптоми още в ранна възраст, ограниченото количество психиатри (едва 656 през 2022 г.) и недостатъчното финансиране за психично здраве задълбочават ситуацията. Това води до късно поставяне на диагнози и утежняване на заболяванията.

На глобално ниво, психичните заболявания заемат значителна част от болестното бреме, но само малък процент от бюджетите за здравеопазване е посветен на тях. Превенцията и ранното лечение са ключови за намаляване на самоубийствата и тежките случаи, както посочват специалисти като Стою Недин и Соня Карабельова.

Според Световната здравна организация (СЗО), здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест. Психичното здраве не се изразява само в липса на психични заболявания, а в способността на човека да изгражда хармонични отношения с околните, да се адаптира към променящата се среда и да води пълноценен живот.

В България има нужда от законодателна регулация, която да осигури безплатна психологическа помощ, както и по-добра информираност и достъп до услуги.

Психичното здраве трябва да бъде приоритет за обществото. Превенцията и навременната помощ могат да предотвратят тежки последици и да осигурят по-добро качество на живот за всеки.