В област Смолян до сега са пристигнали и са настанени повече от 50 украински бежанци. 30 от тях са в община Смолян. Една голяма част са настанени в хотел в областния град.

Вера и Елена са част от групата от девет жени и деца, които бяха докарани в Смолян по инициатива на смолянчанина Йордан Фотев и неговите съмишленици. Те са бесарабски българки, живели в Киев до преди няколко дни. Вера е учител по професия, преподавала музикално изкуство, а баща й, който е починал е бесарабски българин, учен, педагог, професор Иван Андреевич Стоянов.

Елена е работила като брокер в столицата на Украйна. Няколко дни след началото на войната двете жени бягат от родината си, за да спасят децата си. „Мъжът ми ме накара да тръгна. Каза, че детето трябва да има поне един жив родител, за да му обезпечи бъдещето. Не исках да идвам, исках да остана там и да помагам с каквото мога. Той остана да пази нашата земя, нашата Украйна“, разказва Елена.

„Идването ни в България не е случайно. Ние сме бесарабски българи. Разбираме езика, говорим горе-долу добре, познаваме българската култура. Искаме децата ни да научат български и да бъдат в безопасност“, споделя Вера. Двете жени разказаха, че на 24 февруари се събудили от взривове и самолети. В последствие разбрали, че започва война. „Заради въздушните атаки около нас, детето ми започна да се страхува, лягаше по земята и си покриваше главата с ръце. Той е на 14 години и е много уплашен“, споделя Елена.

Украинките поддържат връзка със своите близки в родината си, всеки ден се чуват с тях. Разбират, че в Киев има много разрушени жилища, има ситуации, в които е трудно да се снабдят с храна и вода. Крият се в бомбоубежища и метрото. В определени часове на деня там се раздават хуманитарни помощи на хората. „Ние не разбрахме изобщо какво стана. След 16-ти февруари ни казаха, че Русия ще ни нападне, че ще има инвазия. Не вярвахме, защото това е нашият братски народ. Ако бяхме повярвали, щяхме да напуснем Украйна по-рано. До 8-ми март стояхме и мислехме, че това скоро ще свърши, но ситуацията се влоши в цялата страна, разрушени са много градове. Аз говоря на руски, мисля на руски. Никой никога не ме е принуждавал да говоря на украински“, казва Вера.

„Не можем да разберем какво иска да направи г-н Путин с украинския народ. От какво ни освобождава, както казва той", с недоумение пита Елена. По думите й никой не е притеснявал руския народ в Украйна.

След като пристигнали в Исакча, чрез социалните мрежи се свързали с Йордан Фотев и без никакви колебания потеглили за Смолян. „Надяваме се това кръвопролитие да приключи скоро, за да се върнем в домовете си и да видим близките си. Имаме роднини и в Русия, ние не бива да сме врагове“, коментираха двете жени. Изключително са благодарни, че са срещнали смолянчанина и са пристигнали в Смолян, където се радват на добро отношение и грижи от собствениците на хотела, в който са настанени. „Тук се чувстваме в безопасност и сме признателни на хората, които ни помагат. Всяка от нас вече мисли за работа, защото трябва да се издържаме, а децата ни на този етап учат онлайн“, разказват жените. Най-ужасното, според тях обаче остава нарушената психика на всички украинци, особено на децата, които цял живот ще живеят със спомена за братоубийствената война.

Продължава да расте броя на украинските бежанци в Смолян. Журналистът Георги Узунов също е съпричастен към нелеката им съдба и снощи е настанил в дома си украинка с двете й деца, научи още Smolyannews.com.