На предстоящото заседание на Общински съвет- Смолян следващата седмица, кметът Николай Мелемов ще предложи на общинските съветници Светозар Казанджиев да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин на Смолян". Отличието се връчва във връзка с неговия значителен принос в областта на културата.

Светозар Казанджиев е роден на 19 октомври 1952 г. в с. Гълъбово, Смолянска област. Средно си образование получава в Райковската гимназия - Смолян, смятана от земляците му за „Родопския университет”, завършва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. В Академията за обществени науки и социално управление – София получава второто си висше образование - управление на културата. Повече от 25 години е зает в областта на културата. Творческата му дейност датира от ранното ученичество. Първите си творби печата във в. „Родопски устрем”, „Народна младеж”, „Пулс”, „Работническо дело”, списание „Родопи”, „Жената днес”. От началото на 90-те години на миналия век е член на Съюза на българските писатели и дългогодишен председател на Дружеството на СБП в Смолян. Член е и на Съюза на българските журналисти. Повече от 15 години е нещатен, хоноруван и щатен кореспондент на вестниците „Земя”, „Дума”, „Отечествен глас”, „Сега”, „Български писател”, „Словото днес”. Негови разкази, есета, очерци, пътеписи и др. са публикувани в почти всички вестници и списания, които излизат в България. Казанджиев е автор на 15 книги, 10 албума за общините в Смолянска област, на два филма, съставител на сборници на стотици очерци, , сценарии за филми, концерти и спектакли, интервюта и други журналистически материали. Сред книгите му по известни са: „Сълза от Сухото дере”, „Да убиеш динозавър”, „Валя Балканска. Глас от вечността”, „Земя, погалена от Бог”, „Неповторимата Надежда Хвойнева”, „Прокълнат и благословен”, „Ела до мен”, „Последната изповед на Апостола”, „Непознатият Китай”, „Родопите в българската литература“, „Иван Шишманов Бистров“, „Рожен пее”, „Милост”, „Незабравимите забравени“, „Десет разказа за любовта и един против нея”, „Стъпки върху жарава”, „Горовладелци и стопани”, „Орфически мистерии”, „Родопите в българската литература”. Две от неговите книги: „Земя, погалена от Бог” и „Последната изповед на Апостола” са наградени с национални награди. Първата с годишната награда на СБП - 2004 г., а втората с литературната награда на името на народния писател Николай Хайтов - 2010 г. Има няколко регионални награди за литература и журналистика, организирани от творчески, обществени и държавни институции. Той е носител на най-високите награди на Съюза на българските писатели и наградата на Община Смолян. Председател е на Дружеството на писателите и на Клуба на дейците на културата. Цялото му творчество е посветено на Родопите. Участва активно в националния литературен процес, продължава делото на Николай Хайтов, Константин Канев, Анастас Примовски за утвърждаване на Родопа, като главен образ в българската литература. Целият му живот е посветен на културата на Родопския край. Негова е идеята за културната агломерация Смолян – Пловдив – Пазарджик и Дните на културата на Смолян в Пловдив, Пазарджик и София, за Орфическите мистерии в Триград /10 издания/ и за Националния фолклорен фестивал за двугласно пеене в Неделино /13 издания/. Казанджиев е автор на първия, втория и четвъртия албум на Смолян. Плод на неговото публицистично перо са стотици есета, очерци, литературни скици, публикувани в местни и национални издания, представяне на книги и личности, художествени изложби и концерти, както в Клуба на дейците на културата, така и в Пловдив, София, Благоевград, Стара Загора, Кърджали, Хасково и др. Четири от спектаклите по време на съборите на Рожен са по негов сценарий, а на два е и постановчик, същото се отнася и за празниците на Смолян, Мадан, Златоград, Неделино, Баните, както и на няколко Детски Орфееви празници. Негова е идеята и за Националния конкурс – „С песните на Надежда Хвойнева“ в с. Левочево и организирането на първите три издания. По идея на Казанджиев пред 2008 г. Смолян бе домакин на Международна младежка писателска среща, а след това и на Национална писателска среща под надслов: „Родопите в българската литература – традиции, наследство, приемственост“. Последните му предложения са свързани с откриване на Музей на поезията и музиката в Смолян и утвърждаването на 18 юни като празник със свое лице, посветен на обединения град.