Клубът на дейците на културата в Смолян и Дружество "Будители" Монтана Ви канят на творческа вечер "ЛЮБОВ С ВЪЛЧИЦА" с писателя
Юлий Йорданов на 30 октомври 2024 г. от 18 часа.

Мисли за зрелостта на писателското перо, обрекло се да служи на духовното ни оцеляване

Написаното и споделеното от Юлий Йорданов през годините показва, че компас в търсенията му е вътрешното му усещане за стойностното, дълголетното, приносното в развитието българската литература и култура; надграждането на националното самосъзнание и издигане на духовното над материалното.

Творческите вечери на писателя с метафоричното заглавие „Любов с вълчица” ни потапят в света на Юлий Йорданов, на родолюбеца и изследователя на знакови имена и събития, както от миналото, така и от сегашното историческо време. В изследванията си и в книгите си той се опитва да направи точна кардиограма на обекта, привлякъл вниманието му и който има приносно значение за духовното издигане на нацията, на нейната духовна биография през XIX и XX век. Събития, исторически факти и лица – и наши съвременници, допълват и обогатяват идеята, съпроводени от стремежа на автора към истината и проникване към вътрешната природа на човека и измеренията на таланта му.

"Прави ми впечатление, че той посяга към перото, когато нещо трепва у него, а това все по-често става, когато се среща с творци – страдалци. „Любов с вълчица” е конструирана в няколко (условно бих казала) раздела, всеки един посветен на определен творец: възрожденеца Кръстьо Пишурка, писателя Змей Горянин, поетесата и белетристка Яна Язова, обявения приживе класик Йордан Радичков", пише за него Акад. Благовеста КАСАБОВА.

В делниците, изпълнени с книги, той говори, анализирайки с отзиви и рецензии за известни и по-малко известни автори. Те са показател в голяма степен за естетическите позиции на Йорданов за стойностното и самобитното в стилистиката и методологията на постигнатото от автора на рецензираната книга. Открояват се и размислите, характерното, оценъчното, а и авторовите пристрастия към творчеството на един или друг творец. Примерно емоционално развълнуваните редове за поезията на Кръстьо Пишурка, точната му оценка и за сътвореното от Змей Горянин – даровит поет – земляк на Юлий Йорданов – незаслужено подминаван от някои съвременни „ценители”, без сетива и познания за българската литература; и за друг негов земляк – талантлив разказвач и познавач на българската народопсихология – Йордан Радичков. Името на Яна Язова, тази чудесна поетеса за Йорданов е икона. Оценъчното при тях потвърждава естетическите му позиции и отношението му към наличието на талант, макар и не напълно дооценен някъде. Те отразяват обширните му познания за явления, факти и събития, попаднали в полезрението му. Даже, когато е отрицателно настроен към някои явления в общественото развитие, той сякаш се взира в далечината, видял някаква „бяла лястовица”. В споделеното се откроява ярко идейно-художествената платформа на автора, световъзприемането му, неизменното му родолюбие и принадлежността му към родния край.

Както казваме, че Йордан Йовков е писател на Добруджа, така можем да кажем, че Юлий Йорданов е изследовател, литературен историк и критик на Северозападна България. И то не само на нея! Той е изследовател и писател на целокупна България. И то, защото тя е в основата на творческите му търсения, а и защото обича и милее за родината си.

Споделеното в „Любов с вълчица” – интересно метафорично заглавие – отразява копнежа на автора да отдаде заслуженото на предците ни, да ценим стореното от тях и то не само за този неотразимо привличащ Северозапад, но и за цялото ни Отечество.

Видна е и респектиращата етика при портретуването на исторически лица, зрелостта на писателското перо, обрекло се да служи на духовното оцеляване на съвременните българи. От друга страна се докосваме до неумолимия ход на историята, до народопсихологията на българите от миналия век и сегашните българи. Сполука е и, че Юлий Йорданов е потърсил „защитни средства” за онеправданите люде и катаклизмите на времето.

Неслучайно председателят на Съюза на българските писатели проф. д-р Боян Ангелов пише: „Дарбата на Юлий Йорданов да разказва увлекателно, мъдро и точно за миналото на своя роден край и за неговите личности отдавна е известна на българските читатели. Още в книгата си „Северозападната литературна нива”, излязла през неспокойната 1989 г., авторът се спира на хора, явления, събития и процеси, които съдържат квинтесенцията на творческия процес, завладял регион от България, богат с неоценими литературни таланти.“

Пътят на Юлий Йорданов в литературата тръгва от родния му град Лом. Там завършва средното си образование в политехническата гимназия „Найден Геров”. Дипломира се във философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а след това и във факултета по журналистика.

Творческата му дейност започва в ломския вестник „Народна трибуна”, на чиито страници печати първите си литературно-критически статии и краеведски изследвания, за да премине по-късно в областните вестници „Септемврийско дело”, „Дело”, „Вселена” и „Монт-прес”. В последния е отговорен редактор и отговорен секретар. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика и краеведски изследвания. Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”, на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет „Ангел Кънчев” за литературна критика, на наградата „Журналист на годината” на Синдиката на българските учители, на почетния знак „Кръстьо Пишурка” на Община Лом, на почетния знак на кмета на Община Лом, на най-високата награда на Министерството на културата – „Златен век“ и на други отличия.

Член е на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели и е кореспондент на съюзния вестник „Словото днес”. Член е на Съюза на българските журналисти. Носител е на почетната грамота на Съюза на българските писатели, на почетната грамота на Съюза на българските журналисти и на най-високата му награда - „Златното перо”. Литературен критик. Трикратен носител на наградата „Перо и меч” на Съюза на запасното войнство на Република България.

През 1988 година издава първата си книга „Северозападната литературна нива”, която вече е библиографска рядкост. От тогава досега е автор на 19 книги с литературна и изкуствоведска критика. Написал е и неиздадената художествено-документална книга „Орелът с ангелската душа” за Дядо Цеко Петков - Воеводата, от чийто род произхожда.

Юлий Йорданов е най-задълбоченият изследовател на духовното развитие в Българския Северозапад и съответно област Монтана и родния му град Лом. Доказателство за това са и 19-те му книги. Сериозно стойностно изследване той направи за загадъчната писателка родена в Лом Яна Язова, което той увенча в книгата си „Съдба, прободена от перото”, излязла през 2013 година. Тя вече е библиографска рядкост и авторът поради големия интерес написа втора книга за тази писателка „Яна Язова – перлата на перото”, в която оповестява новооткрити от Йорданов още неизвестни факти и документи. Освен нея, обект на неговите изследователски търсения е творчеството на възрожденеца Кръстьо Пишурка, поета – страдалец Змей Горянин, всепризнатия още приживе за класик Йордан Радичков и още други владелци на перото.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!