Свидетели сме на евтин, нискокачествен модел на партийно поведение. Зад маската на загриженост и правото на различно мнение се реализират интриги, ненужни никому, според редовите социалисти. Едновременно с това не чухме, не прочетохме самокритичен анализ, например защо в един голям областен град с хилядна членска маса БСП не е сред челната тройка, а едва пета.
Казвам това с пълното морално право. Не съм пенсионирана от ничие ръководство. Жив социалист съм. Тук, сега и завинаги.
Затова чуйте социалиста без чекова банкова книжка, но с чек за достойнство; без задгранични пътувания, но познаващ граничния живот на българина; социалистът, чийто грижи и радости са общи. Такива като мен са десетки общински председатели – орали, браздили, сели, жънали партийната нива. Винаги сме искали промяна! И точно ние , на предходното заседание извършихме новия избор.
Не е необходимо да използваме сравнителните степени на прилагателните „по” и „най”. Щом сме тук днес всеки има своя дан за настоящето и бъдещето на социализма в България.
Не ни трябват викове, скандали, диктат. А политическа и експертна битка, сблъсък на идеи и аргументи. Не е нужно вътрешнопартийно противопоставяне, а общи погледи и действия за промяна на сбъркания модел на управление. Не ни е нужен и съюз с партии, забравили обезлюдените земи, болните гори, малките общини, тревясалите граници с отъпкани пътеки само от гъбари и бежанци.
Защо позволяваме да ни вкарват в коридор, в който няма завой наляво? Коридор, който ни води в едно бъдещо еднолично капиталистическо управление без върховенството на закона.
Къде вървим с непроизвеждаща икономика и обезлюдени територии?
Накъде ще водим хората без критично мислене, без воля, без съпротивителни атоми?
Трябва да знаем, че вече нито ние, нито Вие, нито опонентите ни ще могат да побеждават с ала-бала. Времето на политическите манипулации си отива.
Затова основен въпрос за БСП е държавността с национални каузи, без дълги програмни документи, а с дела, с готови идеи и реални решения за страната, регионите, общините.
Партийните властелини на капитала, моля, нека не късат листата на червената роза.
Не икономическите сивита , а професионалните трябва да бъдат опора на партията.
Другари, червеният мак е символ на българските социалисти и червата роза – на европейските. Тези два символи събират в себе си онзи заряд, който може да тласне силата на свободния дух и откровената любов. Нека ги предадем на идните поколения с вяра и чест, с мъдрост и отговорност.