Ценен екземпляр на Библията, преведена на османотурски се съхранява в Държавен архив – Смолян, съобщава историкът Валентин Кисьов пред БТА.

Книгата, отпечатана през 1827 г. в Париж, бе получена тази година като дарение в Смолянския архив. Първото издание на преведената на османотурски Библия вече е колекционерска рядкост, един брой от него се пази в личната библиотека на Кемал Ататюрк, уточнява историкът.

За съвременната стойност на книгата се съди и по обявените цени на аукциони в Европа, на които се предлагат единични екземпляри. Изписаната на османотурски книга постъпва във фондовете на Архива като дарение от Мария Драганова от Смолян. Дарителката, както и архивистите първоначално нямат представа какъв е текстът.

След консултация с местното мюфтийство, първото обяснение е, че това е Старият завет, съдейки само по първата страница. Началната страница е на арабски, а текстът след това продължава на османотурски. Факсимиле от титулните страници са изпратени за мнение и до експерти от Националната библиотека, които потвърждават, че изданието е от 1827 г. в Париж.

Валентин Кисьов продължава самостоятелно проучването на историята, свързана с това издание и стига до интересни факти за книгата. Той сравнява информацията около други екземпляри и установява, че дарената книга е всъщност цялата Библия.

Това е първото отпечатано издание на свещената книга на османотурски, а тиражът е 5000 броя, така че до наши дни са останали малко екземпляри. Издателят е Жан Даниел Кифър, професор по турски език, който отпечатва книгата от двата превода на Библията на османотурски, направени от Али Бей и Хаки, уточнява историкът.

Той проследява и хронологията на събитията около превеждането на Светото писание векове назад. Още от времето на управлението на Сюлейман Великолепни в средата на 16-и век започват да превеждат отделни пасажи от Библията, за да могат да направят съпоставка с Корана и по този начин да търсят тези библейски пророчества, обяснява Кисьов.

По-късно Ахмед Мустафа, известен като Леави, прави по-пълен превод на фрагменти от Библията и на цели псалми.

Предложението за превод на Библията на турски идва от Еразъм Ротердамски, след което е продължено от Коменски. Холандски търговци, които са благодетели на Коменски се ангажират да финансират издаването на книгата. Историкът от Смолянския архив продължава разказа си с уточнението, че първият превод е от Яхе Ишак – Хаки, евреин по произход. След което се прави по-добър и по-пълен превод на Библията от Али Бей.

Самата биография на Али Бей е не по-малко интересна. По произход е от полска Литва, рожденото му име е Войчех Бобовски, пленен от татари. Продаден като роб в Константинопол, попада в двореца на везира, където успява да научи 17 езика, Али Бей е един от най-известните музиканти и поети в империята по онова време. Именно той прави пълния превод на Библията, след като през 1657 г. е освободен от везира като роб. Али Бей е ангажиран от холандския посланик в Константинопол да преведе свещения текст. Вторият превод е готов през 1665 г.

Ръкописите и на двата превода се съхраняват в университета в Лайден. И Хаки, и Али Бей превеждат библията от латински, според Кисьов. Векове по-късно ръкописите са забелязани от Робърт Пинкъртън при посещението му в университета в Лайден през 1816 г. С издаването на Библията на османотурски се заема създаденото през 1804 г. в Лондон Библейско общество. Издават я именно в Париж, защото там е единствената печатница, която за времето си може да отпечата такава голяма книга. Това е изключително ценна книга и ние я притежаваме, посочва историкът.

Според Валентин Кисьов тя е разпространявана в Османската империя. Предназначена е била основно за хората от друг етнос в империята – арменци, гърци, българи, които говорят турски, допълва той.

Дарителката Мария Драганова обяснява, че е получила книгата от семейство, живеещо в Родопите. По какъв начин изданието е достигнало и оцеляло в региона, засега остава неизвестно, а може би тема за ново проучване от историците. Във фондовете на Държавен архив-Смолян се съхраняват над 2000 архивни единици с хиляди страници документи на османотурски.

Смолянският архив разполага с най-богатата колекция от османотурски документи от регионалните архиви в страната, като повечето от тях са преведени на български. Най-ранният писмен османотурски документ в хранилището в Смолян е датиран от 1615 г. – разписка за платен данък “джезие” от жителите на с. Чокманово. А най-ценният османотурски екземпляр в Архива вероятно е именно преводът на Библията.