Празникът е наричан още „Чуминден”, осветява се мед

На 10 февруари Българската православна църква почита паметта на Св. Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски.

Празникът е един от последните в зимния празничен цикъл в българската народна традиция.

В народните вярвания Св. Харалампий е властелинът на всички болести. Държи ги със синджир и по своя воля ги праща да вървят по света. Освен това е почитан като заповедник и на чумата и поради тази причина празникът му е наричан още „Чуминден”.

Легендата гласи, че чумата се родила на Атанасовден и веднага започнала да скита и да мори, когото срещне. Ако не бил св. Харалампий да я окове във вериги, щяла да умори света. Затова в иконографията често светецът е изобразяван как бие и мъчи чумата.

Според народните вярвания на днешния празник жените трябва да замесят обреден хляб с орнаменти на кръст, няколко тестени пъпки за чумата и по края на питата – венец, символ на здравето.

На този ден се измита добре цялата къща, за да прогонят всички болести навън. Жените не предат, не плетат, не шият, за да не се разсърди светецът и да пусне болестите.

Докато втасва обредният хляб, се носи мед в църквата, да бъде осветен на специална празнична литургия.

След това с този мед се мажат обредните пити. А остатъкът от него се използва за церене на болести през годината.

Името Харалампий идва от гръцкото Χαράλαμπος, което означава сияещ от щастие.

На 10 февруари имен ден празнуват Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин.