България е в третия си поредeн локдаун поради епидемията от COVID-19 и на територията на цялата страна са в сила нови ограничителни мерки, като се затваря почти всичко – училища и детски градини, театри, заведения, молове, фитнеси и др. Какви са правата на работещите българи по време на локдаун, отговаря Тодор Капитанов, който е водещ експерт по трудово право в България и създателят на www.mywork.bg – автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани.

Според законодателството в България разпоредбите на Кодекса на труда и другите нормативни актове, уреждащи трудовите правоотношения, важат на територията на цялата страна и обхващат всички работници, без значение дали те извършват дейности от постоянното си работно място, или го извършват от разстояние (например режим на хоум офис).

Това означава, че всички законови права, свързани със заплащане, работно време, почивки и отпуски, обезщетения, безопасни условия на труд и др., следва да бъдат прилагани по абсолютно същия начин, каквото е приложението им в нормална работна обстановка. Ангажиментите както на работника, така и на работодателя към спазването на правата и задълженията по закон и договор помежду им следва да бъде непроменен.

В условията на локдаун и извънредна епидемиологична обстановка важат и действат допълнителни законови разпоредби, уреждащи следните трудови права, най-важните от които са следните:

Когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.

Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

трудоустроен работник или служител;

работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

До 90 работни дни неплатен отпуск ще се признава за трудов стаж и здравноосигурителните права ще са без прекъсване и през 2021 г. (това дава възможност на хората да придобият и запазят осигурителни права  за пенсия, обезщетения за майчинство, безработица, болест) за по-продължителен период от време.) 

Хората в неплатен отпуск няма да губят пенсионни права заради прекъсване на стажа. Работниците трябва да платят здравни вноски от 26 лв. на месец, за да не загубят здравноосигурителните си права докато са в неплатен отпуск.

Преизчисляват се по служебен ред личните трудови пенсии, като след 1 януари 2021 г. личните трудови пенсии ще се преизчисляват по служебен ред, с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането или след последното преизчисляване на пенсията. Служебното преизчисляване ще се извършва считано от 1 април 2020 г.

Удължен е срокът на експертните решения на Трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с изтекъл срок продължават действието си по време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка и три месеца тяхната отмяна.

ТЕЛК могат да вземат решение само по документи, без преглед на място.

Д-р Тодор Капитанов