НАПИСАНО ОТ ВАС

Освен всички природо-географски красоти и дадености на Гърнати, то има и една архитектурна забележителност, криеща огромни истории и мистики около себе си. Това са трите старинни воденици, намиращи се в околностите на селото ,строени още към края на 15, началото на 16 век.

Едната от тях носи името “Панкина воденица” и е разположена на Буреска река. Втората се нарича “Хаджикулова воденица”, намираща се по долината на Мъзълска река, а третата от тях носи наименованието “Ресимова воденица” и е също на Мъзълска река.

“Панкината воденица” е най-статара от трите. Името си носи от първият воденичар – Панко, навяващо на мисълта, че тя е строена още преди идването на османците в Родопите. Последният неин воденичар бил от малкото селце – Усковце. Тя се намира на пешеходния път между Гърнати и Средец.

“Хаджикуловата воденица”, намираща се в местността “Стока” е най-голяма като площ от трите – нейните воденични камъни са 4 на брой , а улея (коритото), по което идва водата е широко 8 метра. В нея идвали да мелят брашно и фураж, и много хора от съседните села като: Кочани, Диманово и Тънка бара. Преданието за нея е, че турските нашественици не могли да превземат селото цели 6 месеца, докато накрая заклали воденичаря и тръшнали вратите на воденицата. Едва тогава селото е превзето, поради това, че населението щяло да измре от глад.

Третата воденица, наречена “Ресимова” крие огромна мистика, около себе си: “Млада сгодена мома, на която в следващия ден предстояла сватба(гезя), отишла в ранни зори на воденица, за да смели достатъчно брашно за гощавката. Тя разтоварила чувалите с зърно от самара на мулето и ги изсипала в коша на воденицата, където започнало да се мели. Денят бил дъждовен и валяло като из ведро. След като брашното се смляло, момичето го напълнило отново в чували , натоварила го и си потеглила към вкъщи . Но когато стигнала до моста над Мъзълска река, по който тя трябвало да премине, видяла , че придошлата река го откъснала. Мощното течение дълбаело неуморно в основата на скалистата долина. Момата дълго мислила и накрая нагазила в реката, заедно с натовареното муле . От тежкият товар мулето не можело да помръдне и придошлите буйни води го отнесли , заедно с младата годеница. Името си воденицата получила именно от момата – след женитбата тя щяла да носи името Ресимка”.

След време се появява и "Рашницата"(Хромела), състоящ се от два кръгли камъка – горен и долен с диаметър около 50 см. дебелината на всеки от камъните е около 7-8 см. Долният камък има в средата дупка , в която е забито дърво , в което има забит пирон . Този пирон служи за ос на малка дъсчица . Горният камък има отвор в центъра си, в който отвор влиза тази дъсчица и го държи за да не се измества от остта при въртене. През този отвор се пуска с ръка по малко жито и същевременно се върти горният камък. За да става по-лесно въртенето, горният камък е снабден с дървена дръшка.

Гърнати е целогодишно посещавано от български и чуждестранни туристи, привлечени от девствената природа ,архитектурните паметници, запазените традиции, богатото културно наследство и традиционното родопско гостоприемство.

Радко Асенов