Д-р Милен Узунов е роден в Хасково, но дълги години живее и работи в Пловдив. Завършил е медицина през 1999 г. Започнал е като общопрактикуващ лекар, работил е в областта на неврологията, кардиохирургия, инвазивна кардиология. От няколко месеца е част от екипа на Центъра за инвазивна кардиология към Кардиологично отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“.

Д-р Узунов, отскоро работите в Смолян, с какво Ви спечели МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“?

Работя от ноември месец в смолянската болница. Спечели ме с добрите условия, които предоставя за работа на един инвазивен кардиолог, за когото е много е важно как е структурирана лабораторията и с какъв консуматив се работи. Един инвазивен кардиолог отива там, където има работа.

И за тези три месеца, има ли работа в Смолян, което респективно означава за съжаление много болни хора?

Има работа, но няма нещо по-различно от това, което е в страната. Знаете, че България е на едно от челните места в областта на сърдечно-съдовите заболявания. Смолян не прави изключение, за съжаление има много болни.

Закъсняват ли пациентите да потърсят помощ от специалист? От години се говори, че за Смолянска област сериозен е проблемът с осигуряване на нормален достъп до медицински услуги?

Навсякъде закъсняват. Действително, единият фактор е свързан с географската специфика на региона, и за хората е по-труден достъпът до медицинска помощ. Но по принцип при сърдечно-съдовите заболявания има тенденция, която е и за страната – хората късно търсят лекарска помощ. Дори и в големи градове като Пловдив, изчакват до последния момент и много често идват късно.

Каква е причината, според Вас, страната ни да е в челните места в областта на сърдечно-съдовите заболявания?

Причината е основно в храната, която е с изключително лошо качество. Дори и сам да си произвеждате храната, няма да е качествена. Естествено и стресът оказва влияния.

Какво означава понятието „качествена на храна“?

Това означава да е претърпяла минимална допълнителна обработка и да не е подлагана на промишлени дообработки. В нея се влагат химически агенти, за които изобщо не е проучено какъв ефект имат върху човешкия организъм. Дори и сами да си отглеждаме животни за храна, фуражът, с който ги храним, е замърсен и преминал през някаква промишлена обработка.

Какво може да се направи в този случай, има ли някакво решение на проблема?

Нищо не може да се направи. Това е цената, която плащаме, за да бъдем цивилизация. Това е световна тенденция. Страни, където се хранят качествено, заболеваемостта е ниска. Например – Франция, където много се държи на качеството на храната.

Много често се коментира, че пада възрастовата граница на болните от сърдечни заболявания, така ли е?

Относно възрастовата граница, за мен това е малко спорен момент. В България няма точни проучвания върху сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Всеки един лекар може да коментира това на базата на личен опит и да изхожда от това, което той е виждал. В общи линии по-младите хора със сърдечно-съдови заболявания, най-често са с някаква наследствена обремененост, някаква генетична позиция, която доскоро нямаше и как де се установи. Вече имаме лаборатории в столицата, които правят такъв тип анализ и по този начин се откриват някакви редки синдроми. Имал съм пациент – младеж на 28 години, който е с инфаркт, оказал се в последствие с антифосфолипиден синдром – генетично заболяване. При по-младите пациенти със сърдечно-съдови инциденти, трябва да се търси най-често някаква генетична предиспозиция.

За времето, в което сте в Смолян, сблъсквали ли сте се с интересни случаи?

Винаги има интересни случаи, но голямо впечатление ми правят възрастни пациенти – над 90 години, които са идвали с индикации за инвазивно изследване, но се оказват с перфектни кръвоносни съдове. Един дядо на 94 години, със здравословни проблеми и оплаквания, се наложи по спешност, поради съмнение за остър коронарен синдром, да му се направи коронарография. Изследването показа, че има идеални кръвоносни съдове, сърцето му беше в отлично състояние. Това е нещо, което в медицината все още не е изяснено – някои хора, въпреки че са подложени на същите рискови фактори, живеят при същите условия, както и останалите, но това по никакъв начин не им се отразява.

Какъв съвет ще дадете на хората?

Много трудно мога да дам съвет, освен, че профилактиката е единственото, което може до известна степен да предотврати развитието на тежки сърдечно-съдови инциденти. Т.е. съветът ми е да обръщат повече внимание на здравето си. Масово се неглижира профилактиката и това не е само в България.

Елена Павлова Връзки с обществеността в МБАЛ – Смолян