Днес е „сляпата неделя“. Вероятно знаете този израз, но днес малко хора са чували какъв е всъщност ритуалът, който се извършва в този ден. Ако не сте много млада мома или ерген, някой ви покани някъде довечера, не се дърпайте – може да ви излезе късмета.

Три седмици преди Сирни заговезни се е прави едни старинен обичай, известен под наименованието „Сляпа неделя“. В центъра на внимание са старите моми и ергените, а ритуалът пресъздава едно коренно различно отношение към тях.

Както вероятно знаете, особено голяма роля в българската традиция има женитбата. Семейството е изключително важно, а създаването му е основна цел. Отклонението от семейната норма не се приема добре. Обществото е изработил различни механизми за “въдворяване” на обществен ред и сред най-непокорните. Когато се намери някой ерген или мома, дърпащи се от венчилото веднага се прилагат определени мерки. Как се са се справяли с опърничавите младежи може да се прочете в годишника на музеите в Северна България от 1993 г. Там е публикувана статията на Нели Желева за “Сляпата неделя”.

„Сляпа неделя“ се прави три седмици преди Сирни заговезни. По това време активният период на сватбите е към края си. Но пък природата се събужда за нов живот и това по естествен начин провокира желанието за живот и радост у хората.

Какво представлява ритуалът:

Две-три баби, известни и ползващи се с уважение, се събират и определят от коя махала, кои моми и ергени са останали, та да ги съберат и оженят. Тези важни жени са наричани „пазарбашийки“.

Групата се подбира така, че момите да са повече или равен брой с ергените. Няколко дни преди определения ден съобщават на близките им, че ще ги събират, за да ги женят в неделя. Роднините трябва да ги доведат с надеждата „да им излезе късмета“. По-често момите са тези, които биват заведени не съвсем доброволно и точно тях трябва да ги „къндърдисват“ и убеждават.

Когато момите са повече от ергените, остава „нехваната мома“. За нея, в края на вечерта, пеят специална песен, в която се изразява съжаление, че и тоя път не е успяла да се ожени.

В неделя вечерта се събират в дома на една от пазарбашийките. Това става по тъмно и тайно от другите в селото. Момите и ергените, облечени в празнични дрехи, се водят от един или двама от най-близките роднини, но задължително жени. Въвеждането им в одаята е придружено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания, а дано тоя път „да им излезе късмета“.

Всяка мома при влизането в одаята подава на главната пазарбашийка тестемел – „нишан“, който тя скрива. Това е най-често везана кърпа, която е различна от всяка друга.

Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг, пазарбашийката връзва с „нишаните“ очите на ергените. Точно заради това се казва, че сега ще се види какъв ще им е късмета, защото всичко се случва „на сляпо“.

Момите се нареждат на разстояние срещу тях. Като ги подредят, пазарбашийките започват едновременно да дрънчат с хлопки и буркани, крещят и викат, при което се създава невъобразим шум. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи, опитвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея трябва да се ожени. За благодарност към главната пазарбашийка, че им е „намерила късмета“ те й целуват ръка.

Етнографите са категорични, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата, която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се правят за кратко време, за да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.

От тук нататък предсватбените и сватбените обичаи продължават по традиционния за населеното място начин.

Трите пазарбашийки, с помощта на които става „събирането“ на младите, са почетни гости на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като най-напред за тях се отделя от платното.

Ритуалът звучи малко смущаващо от съвременна гледна точка, но пък в съзнанието на българите “сляпата неделя” се свързва с щастлива любов, късмет и щастие.