Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране:
Г-н Семерджиев, вече прогнозирахте, че „зелената” енергия ще оскъпи тока с 1,5%. Това даде основания да бъдат правени различни сметки, според които цената за крайните клиенти ще се увеличи с около 6-7% от юли. Верни ли са тези изчисления?
Въпросът с крайните цени на електроенергията се решава на базата на цените на отделните елементи, като се започне от производството, мине се през преноса и се стигне до доставката. Така че към сегашния момент е много трудно да се каже как ще се отрази всеки от тези елементи. Но едно е сигурно и това е, че ще се повиши цената на компонентата, която е свързана с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Нейният ефект върху крайната цена ще е около 1,5%. Но освен влиянието на ВЕИ върху крайната цена ще се насложат и други фактори.
Например, по отношение на производствените централи очаквам да има някакво повишение на цената, но то би трябвало да е умерено и да не е голямо. Предполагам, че ТЕЦ „Марица Изток 2” няма да поиска увеличение на цената, защото не виждам причини за такова нещо. АЕЦ „Козлодуй” вероятно също няма да поиска повишаване на тарифата. Така че от гледна точка на големите производители вероятността по тази причина да се повишат цените е много малка.
Остават цените за пренос и за достъп. Там очакванията са също да няма увеличение. Нещо повече, дори се стремим да намалим тези тарифи, но това зависи много от плановете на НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за развитие на мрежата. Разходите им по това направление ще се гледат детайлно и още е много рано да се каже нещо по-конкретно.
Важното от всичко това е какъв ще е ефектът върху крайните цени за потребителите?
Оптимист съм по отношение на крайните цени, тъй като и вероятността за скок на тарифите при разпределителните компании също не е голяма. Разбира се, има някои допълнителни разходи на енергодружествата, свързани с инвестициите, които трябва да бъдат отразени. Но въпреки това не виждам някакви съществени причини за увеличаване на цената.
Така че, отчитайки настоящото състояние на енергийния отрасъл – от централите през преноса и разпределението, очакванията ми са крайната цена да се повиши минимално, а не с такива големи проценти от порядъка на 6-7%, които вие цитирате. Особено за защитените потребители трябва да се има предвид, че най-вероятно цените на регулирания пазар няма да се повишават. Това са нашите очаквания, имайки предвид цялата система.
Казвате, че цените за защитените потребители вероятно няма да се повишат. Известно е обаче, че с промените в Закона за енергетиката, които се подготвят, част от малките фирми ще изпаднат от регулирания пазар. Знае ли се какъв е техният брой?
Напълно наясно сме, че защитените потребители трябва да се ограничат до битови абонати и социални заведения. Считам, че малките предприятия биха имали полза да участват на свободния пазар. Още повече че всички очакваме след 1-2 години дори битовите потребители да могат да избират доставчик на енергия. Това е елемент от либерализацията на пазара, част от което е и електроенергийната борса, чието пускане се подготвя.
Колко малки фирми ще излязат на свободния пазар?
В момента правим такъв анализ и това ще зависи от конкретния критерий, който ще бъде избран за определяне на защитените потребители.
Какви критерии се разглеждат?
Единият е от регулирания пазар да излязат фирмите с над 200 киловата мощност. Другият обсъждан критерий е на защитения пазар освен домакинствата и социалните заведения да останат само фирмите на ниско напрежение, така че всички, които се снабдяват на средно напрежение – да си избират доставчик на свободния пазар. Така на практика на регулирания пазар ще останат само битовите абонати и социалните заведения.
Кой от двата критерия натежава?
Като се избере критерият ниско напрежение, броят на защитените потребители ще е по-малък. При другия критерий от по-ниските цени на регулирания пазар ще могат да се възползват и малки фирми. Но и двата случая водят до едно – до намаляване на сегмента на регулирания пазар и до точни и ясни правила за определянето му. По този начин ще се ограничи броят на абонатите, които разчитат на електроснабдителните предприятия и те ще се занимават най-вече с битовите клиенти.
Ще влезе ли тази промяна от 1 юли заедно с новите цени на тока?
Реално ние имаме готовност. Направили сме такова предложение и то трябва да се отрази в промените в Закона за енергетиката. Етапът, на който се намира той в момента, ми дава основание да смятам, че към 1 юли тази промяна може да стане.
Абсолютно сигурно ли е вече, че от юли няма да бъдат въведени такси „електромер” и „водомер”?
От 1 юли категорично няма да има такива такси. Първо, въвеждането на нова структура на тарифите на тока може да стане само ако подобна такса бъде предложена официално от някое от енергодружествата и останалите компании се обединят около това предложение. Досега официални предложения по въпроса при нас няма. Обсъждана е само идея на едно от ЕРП-тата, но тя не е приета от останалите две. За това твърдо мога да кажа, че такса „електромер” няма да се въвежда. Това важи още повече по отношение на такса „водомер”. Този въпрос изобщо не е обсъждан, а идеята беше лансирана от едно ВиК дружество по време на обществено обсъждане при нас.
Неминуемо ли беше поскъпването на водата в София с близо 10%, а и в Пловдив – макар с по-малко?
И при двете дружества беше натрупана инфлация, която по закон ние сме задължени да я отчетем. Тя беше отчетена на годишна база – 4,6%. Но е важно да се знае, че този процент беше намален с коефициента на ефективност на дружествата. Трябва обаче да се каже, че при увеличението на тарифата за двете ВиК компании говорим за комплексна цена – довеждане на вода, отвеждане и пречистване. За Пловдив е ясно – там беше отчетена само инфлацията плюс коефициента на ефективност.
По отношение на „Софийска вода” случаят е малко по-различен. Там по отношение на довеждането на вода беше отчетена само инфлацията и въпросният коефициент, или общо 4,4%. По-големия скок на комплексната цена обаче се наложи заради увеличението на количествата вода, които се отвеждат и пречистват от новите колектори. В цената включихме само експлоатационните разходи, а не за изграждането на системите. Така че това са разходи, като например за пречистване на фосфор и сулфат от новата пречиствателна станция Кубратово.
Преди дни се заговори за въвеждането на базова цена на водата, еднаква за цялата страна, над която да се натрупват разходите за поддръжка на мрежата. Запознати ли сте с тази идея и как ви се струва?
Това е идея, която е обсъждана. Сега действащите водоснабдителни системи формират цената си индивидуално и тя се добавя към разходите на ВиК дружествата за довеждане, пречистване и отвеждане на водата. Тази цена на водоснабдителната услуга в момента е различна. Тя е ниска за районите, където има гравитачна вода и по-висока – там, където водата се осигурява с помпи. За да се въведе единна цена, първо трябва да се структурира една водна компания, която да обедини водоснабдителните системи – язовирите и мрежата до входа на ВиК дружеството. Има различни варианти, които предстои да се анализират. С въвеждането на единна цена за водата се постига по-справедливо разпределение на разходите за водоснабдяване.
Няма ли тази единна цена обаче да ощети хората, които живеят в райони с гравитачна вода за сметка на тези в районите, в които се използват помпи?
За някои от районите леко ще се повишат цените, за други – леко ще паднат. Така или иначе разходите на ВиК дружествата за предоставяните от тях услуги са сравними. Ако цените на входа са еднакви за цялата страна, ще се получат много малки разлики в крайните цени в цялата страна. До осъществяването на тази идея обаче трябва да се стигне след внимателен анализ. Като регулатор ние ще участваме по въпросите, които касаят определянето на цените на водните услуги.
Какви са прогнозите ви за цените на газа за второто тримесечие?
Засега нещата не са обезпокоителни. Ако има увеличение, то ще е минимално.
Ще доведе ли това до по-високи цени на парното?
Не бих казал, защото предполагам, че поскъпването на природния газ ще е малко. Ако тази прогноза се реализира, няма да има основание да увеличаваме цените на парното. Освен това знаете, че някои топлофикации третират цените, определяни от ДКЕВР, като пределни и продават под тях. Така че дори софийската топлофикация има възможност и при поскъпване на газа да работи, без да се увеличават тарифите.
Притеснен ли сте от факта, че докато изплащаше 90-те милиона текущ дълг към „Булгаргаз”, столичната топлофикация натрупа нови 77 млн. лв. борч?
Този проблем е свързан със събираемостта на дължимите суми от клиентите. Неговото решаване трябва да бъде приоритет на новото ръководство на „Топлофикация – София”. Вижда се, че се правят опити в това отношение и ръководството трябва да се подпомогне, включително законодателно.
Как ДКЕВР вижда изваждането на социалния елемент от цената на тока – нещо, което е залегнало в енергийната стратегия?
От всички механизми за социално подпомагане на битовите потребители, които се затрудняват да си плащат сметките, считам, че най-ефективен би бил този на индивидуалния подход. Защото, ако се върнем на старите механизми, когато се субсидираше цената на топлоенергията, то очевидно е, че от това се възползват хората с по-големи жилища. Така че е по-добре да се подпомагат само социално затруднените домакинства. Останалите трябва да си плащат цената на отоплението по пазарните цени.