Антон Урдажиев е родом от рудоземското село #Елховец и изработва творбите си в работилница във фамилната къща в селото. Той е завършил специалност Скулптура в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ Пловдив, а в Художествената академия в София завършва висшето си образование, специалност Металопластика.

„Много дълго време живях в София. В един момент обаче реших да се върна в родното ми село Елховец. Освен че мястото ми харесва и ме зарежда, има и много голямо пространство за работа, което за мен е добре. Чувствам се чудесно. Това е моето място за творене и за живеене“, разказва за SmolyanNews.com Антон.

Към специалност Металопластика се насочил съвсем случайно. „Аз не знаех нищо за нея. Оказа се, че е изключително интересна. Днес съм щастлив, че моя път ме отведе точно до тази специалност и ме срещна с хората, които се занимават с нея. Тук можеш да погледнеш скулптурата от друга гледна точка – по чисто практичен начин. Оказа се, че дори и в нещата, които ползваме в ежедневието може да има красота и естетика“, каза младият художник.

Антон Урдажиев нашумя в последните си години с огромните си метални стилизирани скулптури, направени от хиляди парченца метал и заварки – мечка, направена от около 25 хил. пирона, бухал, хамелеон, пчела... Скулптурите му тежат по 150 – 200 кг. Всичките му екстериорни пластики са вдъхновени от природата. „Не наблягам на някаква абстрактност, по-скоро обратното, нещата ми са разпознаваеми, близки са до хората и те ги харесват. Всяка една от работата ми има лични преживявания, лични разсъждения. Някои си имат и история“, обясни талантливият скулптур. Много от творбите му красят фоайетата на обществени сгради и имоти из страната, а последната му творба „Гълъб на мира“ се извисява в чепеларското село Забърдо. Скулптурите му са уникални, защото няма как да бъдат повторени. Негова творба е и светещата табела в началото на гр. Мадан, символизираща основния поминък на града – рудодобива. По думите на Урдаджиев техниката, която използва е доста трудна, защото при изграждането на пластиката използва хиляди парченца метал. „Изработката ми отнема много време, но пък си заслужава, като видя крайния резултат“, разказва той.

На въпрос кой е неговият вдъхновител, учител, насочил го по пътя на металопластиката, Урдаджиев заяви, че и в гимназията и в академията е срещнал много добри творци и преподаватели. Всички те са неговите вдъхновители. „Много е ценно да се срещаш с такива хора, защото те те изграждат като автор, полагат основата и след това ти можеш да надградиш върху нея“, заяви творецът. Със съжаление обаче посочи, че в нашата бедна държава е трудно да се препитаваш с изкуство. Зад гърба си Антон Урдажиев има две самостоятелни изложби, с които е искал да се представи, да се заяви.

„За съжаление хората нямат културата да посещават изложби. Присъстващите там бяха предимно мои колеги - художници. Затова предпочитам по друг начин да показвам моето творчество – в повечето случаи в социалните мрежи, където стигаш до повече хора. Разбира се, съвсем различно е на живо да се видят нещата ми, но който има желание, знае къде да ме намери“, посочи младият творец. За него една от най-трудните му творби е мечката от пирони, която се намира в имот на Хайдушки поляни – изключително трудоемка за изработка, но пък крайният резултат е изумителен. Една от любимите му пък е метален скакалец, който краси двора на къща на морето. „Скакалецът го свързвам с детството ми, тогава, когато обикалях по поляните и се възхищавах на това насекомо. Работил съм го по спомен от детството, може би затова ми е любим“, казва Урдажиев.

В днешно време все по-малко млади хора искат да се занимават с класическото изкуство, като живопис, скулптура, графика..., защото препитанието с тях е трудно. Талантливите младежи се насочват повече към по-практични и добре платени специалности. Антон Урдажиев обаче продължава да твори в малкото населено място в Родопите, където, по думите му, се чувства добре, има всичко, от което се нуждае, а в днешното високотехнологично време вече и общуването между хората е много лесно. „Радвам се, че хората харесват моите неща, това ми дава сила и енергия да продължавам да го правя. Много хора не могат да си ги позволят, но пък ми пишат само, за да ми кажат, че ги харесват – това ми носи огромна радост в ежедневието. Удовлетворението идва, когато получиш признание. Тогава виждаш, че нещата се получават и имаш стимул да вървиш напред“, каза в заключение младият родопски творец.

Тази вечер той ще бъде гост в предаването " На Фокус" по телевизия "Фотон-К" Смолян!

Снимка: Рудозем днес