След две години пандемия, стана ли обществото ни по-четящо, по-жадно за култура, изяви и творчество?

Има определено събуждане и интерес, но не бих могъл да заключа категорично, че хората станаха по-четящи, но мога да кажа, че хората станаха по-добри. Страхът от смъртта е голяма работа и хората станаха по-вежливи, по-чувствителни към чуждата болка, по-внимателни към своята и по-отговорни към собственото си здраве. Това са нещата, които правят впечатление от пръв поглед. Затварянето вкъщи нямаше как да не доведе до по-голяма гледаемост на телевизия, повече слушане на радио и обръщане към домашните библиотеки. Всички ние преди години сме се редили на опашки и сме чакали по два, три часа да си купим най-новата книга в края на държавния социализъм и в началото на не държавната демокрация. Тези книги все отлагахме да ги прочетем. Много книги оставихме непрочетени. Пандемията даде възможност до някъде да поправим тази грешка. Но ние си измислихме много други развлечения и по-малко се обръщахме към книгите, към духовното, към театъра, музиката. Свикнали сме да получаваме всичко наготово от телевизионния екран, от радиото... Но има едно събуждане на тази жажда за връщане към словото, защото едно е да гледаш от телевизионния екран нещо, което е американско, преди беше руско, а друго е да си с книга в ръка и да съпреживяваш чувствата, вълненията, болките, тревогите, надеждите и радостите на героите и да станеш част от този свят, измислен или реален, но доведен до теб чрез словото или чрез вдъхновението на автора. Всички ние си служим с едни и същи думи, писателят обаче ги подрежда по такъв талантлив, безпогрешен и вълнуващ начин, че да пораждат у нас силни чувства и впечатления.

За всички е видно, че откакто вие поехте КДК – Смолян, вече доста години, дейността на клуба е пълноценна, системна, дори успешна. Каните интересни гости и творци. Как го постигате?

2022 г. е отворена, тя е като отворен прозорец, през който навлиза целия свят. Имахме възможност да се върнем към нормалността, към онзи живот, който живеехме преди пандемията. Тези две години събраха емоционалната енергия на много творци, която се трансформира в изкуство и ние като Клуб на дейците на културата трябваше да го покажем на хората. Смолян е град - мечта за много българи. Има две обстоятелства, които не ми позволяват да бъда на по-ниско ниво, първо 35 години аз водих културата на окръга и на община Смолян. Аз опознах целия културен елит на държавата за тези години и второто е, че аз съм експресивна личност, обичам като си поставя задача да я свърша. Искам колкото се може повече работа да се свърши и оттам идва това. В Клуба творците идват с удоволствие, залата винаги е пълна, нашите прояви продължава до 1 час, за да останат малко гладни хората, които са на трапезата, за да няма пресищане и отчуждаване. Освен това КДК се намира на пъпа на града. Аз съм човек на културата и обичам от цялото си сърце тази дейност. Бай Тасо – един от видните наши гайдари, на когото гайдарството дължи може би най-много, казваше: Аз дадох най-много на гайдарството, то накрая мина и си взе всичко от мен и живота ми включително. Така е и с хората на изкуството. Ти даваш най-доброто, а то си взема всичко, но слаба Богу то го взема от теб и го дава на хората, а те го оценят.

2022 г. е изключително успешна за Вас. За принос в областта на културата ви удостоиха със званието Почетен гражданин на Смолян, получите и наградата „Златен век“, заедно с още двама творци за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура по повод 1 ноември...

Написах моя роман, направих албума на Смолян, заедно с фотографа Сашо Сарандалиев, издадох най-съкровеното - книга публицистика, издадохме съвместно с библиотеката биобиблиографска справка за моята личност. Това са все работи, които струват много усилия, много труд, но когато го правиш с удоволствие, то не уморява, все едно да се уморите от любовта.

Получихте наградата "Златен век" за постижения в изящната словесност на България, чувствате ли се удовлетворен, горд от оценката и постигнатото?

Ще бъда откровен, няма нужда от излишна скромност, сладко ми е на душата, приятно ми е. Радост беше за мен, защото бях си набелязал в края на всички прояви, посветени на 110 години от Освобождението на Родопите да бъде и моята вечер - посветена на моята 70 годишнина. Капнал от умора, от прояви, от писане, от притеснение, на 27 октомври направих тази вечер.

Аз съм роден на 19 октомври. Моя живот премина в Смолян, тук направих моята биография, в моя град, всичко което написах, всичко което изговорих, всичко, което изтичах да направя, да организирам, да подложа на оценка след това, беше посветено на Родопите, на родопския край и на гр. Смолян, така че аз приемам тези жестове на благодарност към моята работа с огромна благодарност и удоволствие.

Да поговорим за голямата Ви любов – писането на книги.... Автop сте нa 22 ĸниги, 10 aлбyмa зa oбщинитe в Cмoлянcĸa oблacт, нa двa филмa, cъcтaвитeл нa cбopници нa cтoтици oчepци, cцeнapии зa филми, ĸoнцepти и cпeĸтaĸли, интepвютa и дpyги жypнaлиcтичecĸи мaтepиaли. Какво следва? До Нова година ще излезе, топъл, топъл и романът Ви „Съдба“, за какво се разказва в него?

Романът „Съдба“ е история за един род, за една планина - Родопа, разказана в контекста на историята на България. Разказът започва от края на втората световна война, когато Султан Татаров го мобилизират и според неговите близки нечестно го изпращат на фронта заедно с негов съсед, който загива. Героят Султан Татаров се връща след три години, той е жив прототип. Аз съм щастлив, че живота ме срещна със Султан Татаров, от моето родно село Гълъбово - прототипа на цялата тази дълга история от 580 страници и оттам нататък започва голямата драма на моя герой. Книгата е написана с много чувства, с много емоции, с много от тези наши хубави родопски, но не диалектни думи, които разцъфтяват на страниците, като малки маргаритки и придават свежест на изказа. Редактор на книгата е Пенка Чернева, утвърдена писателка, съпруга на Григор Чернев – голям кино и телевизионен критик. Когато моя герой умира и разговаря с майката земя, той й казва, че е бил много особен през живота си, зло куче бях, казва най-невъзможния възможен, като човек, в същото време е един безкрайно положителен герой. Един истински човек, който носи в себе си всички отрицателни черти на нашия съвременник, но много повече положителни качества на човек, от който може да се учиш, от когото си струва да вземеш много поуки. Той умира в обувките си, както върви към градината си, пожелал да бъде погребан само от жена си. Но спирам до тук..... Книгата ще излезе до Коледа, ще бъде представена след Нова година. Това ще бъде един чудесен подарък за всеки, който иска да зарадва свой близък, духовно жаден за хубаво слово, за родопски герои , за родопска хубост и красота, за много жени - все хубави, за силни мъже, каквито сме родопчани.

Писали сте за Валя Балканска, за Надежда Хвойнева и много други. Какво да очакваме, с кой ще ни срещнете още?

В момента пиша за бай Тасо Иванов - „Гайдата ми продума“. Едни казват: Думай гайдо, на него гайдата му е продумала, той знае какво му е разказала и аз искам да го предам на читателя. Догодина се навършват 90 години от неговото рождение, книгата ще бъде готова през пролетта.

Какво са Вас Родопите? "Земя погалена от Бог...?

Аз съм част от всички тези хора, които се наричат родопчани. Имам чувството, че водата която тече по скалите се влива в мен, до такава степен съм свързан с моята земя, с моя роден край, затова я наричам „Земя погалена от Бог“. Тя е магическа, тя е вълшебна, тя е божествена планина, защо тук са се родили Орфей, Спартак и други велики наши антични герои, защото тя е богопомазана, благословена земя. Аз съм един от многото, които са се родили също на този кръстопът, където се срещат изтока и запада, севера и юга, християнството и исляма и т.н. Всичко тук е събрано и концентрирано в една точка от земното кълбо наречено - Родопа планина.

Какво липсва на община Смолян в сферата на културата?

Ще се въздържа да давам умни съвети и оценки. На нашата община й липсва онова, което липсва и на българската държава. Хората еднодневки, които мислят, че денят е вечност, смятат че всичко започва и свършва с тях, а то не е така. Ние трябва да гледаме не само пред себе си на бюрото, а да виждаме малко по-напред, онова което ще стане утре, вдругиден, след месец, след година. Това липсва и на държавата, и на общината. Нека всеки помисли дали дава най-доброто от себе си. Но пък има и хора, които желаят неистово да дадат най-доброто, на което са способни, но когато нямаш условия, когато нямаш бюджетни средства, когато държавата казва ние нямаме интерес в Родопите, как да се случи това. Ние се превърнахме в поколение - мост, през което преминаха много хора, но малко неща се промениха през тези години. Аз се надявам, че вкупом ще узреем и ще намерим най-прекия път, защото ние имаме много опит и като народ, и като държава и като общество и знаем кое, как става, просто трябва да се научим да го правим в интерес на другия.

На финала на нашия разговор, какво ще кажете или пожелаете на читателите?

На себе си да съм здрав, защото когато човек е здрав, мечтите лесно се осъществяват. Здраве на семейството си, а то е голямо. Имам петима внуци. Пожелавам и на българския народ да е здрав, за да може да постига онова, което си е начертал, и когато вижда, че политиците не му помагат да го постигне, да запретва здраво ръкавите и крачолите и да си го постига сам, защото ние сме един народ. Защото ако ние отидем в народното събрание ще бъдем същите, като сегашните, защото те не идват от Марс, те идват от народа. На всички здраве, благоденствие, много мечти и кураж, за да се постигат мечтите си.