Храмов празник отбелязва днес църквата „Св. Висарион Смоленски“
Това определение направи епископ Арсений на празничната Вечерня в чест на мъченика на родната ни Църква св. Висарион Смоленски. Блажената прослава, каза той, празничните богослужения не са само църковно тържество. Те са нещо много по- дълбоко и по-същностно. Разбира се, за този, който има очи да види и уши да чуе. Прославата на свещеномъченик Свети Висарион е важна за всеки един от нас, за нашата Българската православна църква, защото свети Висарион е зов за вяра и спасение. Зов да се завърнем всички ние в нашата родна Църква, нашата духовна и народна самосвяст, да не отстъпваме от вярата независимо обстоятелствата. От всеки един от нас зависи дали този зов ще намери дом, съкровен в нашите сърца, или ще отекне в безплодие. Жив е днес свети Висарион! Ние, съвременните чада, имаме нужда от неговата благодатна помощ и застъпничество пред Бога. Останал верен на Христа до смърт, непоколебим, безстрашен, твърд, увенчан с мъченически венец, той може да е нашата опора, ако вярваме.
Тържествената Вечерня с Петохлебие по случай празника на катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“ – Смолян, бе отслужена от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит Николай, с негово благословение. Заедно с епископ Арсений участваха Негово Преосвещенство Константийски епископ Яков, духовници от Пловдивска митрополия и митрополитският хор „Св. Апостол Ерм“. От смолянска страна бяха секретарят на Архиерейското наместничество иконом Запрян Шиков, свещениците при храма Димитър Михайлов и Иван Марински, протойерей Николай Рангелов от Момчиловци.
С искрени молитви, вдъхновено пеене, библейски поучения за вярата, благодарност и почит към преданите Христови последователи през вековете до съвремието премина Вечернята в чест на св. свещеномъченик Висарион Смоленски . Всяко богослужение потвърждава, че е жива вярата и се предава от род в род.
В края на Вечернята епископ Арсений благослови всички богомолци и им раздаде от осветеното петохлебие за здраве и спасение.
Росица Примовска