90-годишният родопчанин лекува хремата с вятър на връх Снежанка

Най-голямата атракция на Пампорово е 90-годишният скиор Иван Раев, когото всички наричат Стрико Ваньо. В това са убедени всички, които поне веднъж са виждали по пистите наперения мъж в сигнален екип на ски учител и младежка осанка. Всеки ден чепеларецът се качва до Студенец, където слага ските и цял ден шпори по пистите. Напук на всички правила никога не слага шапка и ръкавици. Щеките използва рядко – например ако иска да демонстрира най-полезното за здравето – обратно рало. Не отказва на никого уроци по ски. Досега е обучил над 500 скиори. На всеки казва: Без ски може да паднеш, със ски – не. Ползва уникална техника и на втория ден от обучението може да качи млад скиор на Снежанка. Досега не е взел нито лев за обучението, защото казва, че го прави за удоволствие и здраве. С елегантната си стойка и достолепната си възраст Стрико Ваньо събира погледите на пистите – особено на представителките на нежния пол. Няма ден, в който да не предизвика любопитството и възхищението на дамите. Отговаря им с внимание, подарява им кокиче или клонка от уникалната родопска елха, на която шишарките растат нагоре. Не обича да отговаря само на един въпрос, който всички му задават: На колко си години? На най-любопитните отговаря: Никога не ме е интересувало на колко години съм. А ако е седнал на маса и има повече време, разказва следната история, на която твърди, че е очевидец: През лятото на връх Снежанка един овчар с гугла и гега пасял стадото си. Впечатлени от мъжката му сила и здрав вид, две дами софиянки, тръгнали на екскурзия, го попитали на колко години е. Овчарят им отговорил: Аз паса двеста райковски овце всеки ден и броя овцете, защото могат да се загубят. Годините не ги броя, защото не могат да се загубят.

Стрико Иван с удоволствие отговаря на другите въпроси, които му задават – има ли специален хранителен режим? Режимът е снобизъм, казва 90-годишният чепеларец, който изглежда с 30 години по-млад. По цял ден мога да не ям, но мога и да ям. Ако сме в компания и сервират кебапчета, ще изям две. Но иначе месо мога да не хапна цяла година. Най-много обичам родопски ястия, като любимото ми е качамак, казва Иван Раев. Никога в живота си не е пушил, но ако е на маса с приятели, не отказва 100 грама ракия, които му стигат за цяла вечер. Иван Раев е живата история на Пампорово. Той се гордее, че е наследник на големия род Сиракови. Навремето дядо му имал хан в Чепеларе. Той направил и първия хотел в Пампорово, когато дори нямало път до района. Наричали го пансион. Намирал се на мястото, където по-късно е построен хотел “Перелик”. Годината е 1934-а. Тогава пътят свършвал до Чепеларе. Големците, които искали да се качат до Пампорово, били извозвани с катъри, на които мятали родопски кичени халища.

Първите ски в Чепеларе се появили в пансиона на Сиракови през 1942 г. Бяха писалки, а към тях връзвахме обикновени туристически обувки с въжета, разказва Иван Раев. Първите 4 чифта писалки в пансиона на Сиракови предизвикали фурор. Иван заедно с братовчедите му Наско и Катя Сиракови станали първите ски учители.

Сред учениците имало десетки ВИП персони, сред които министри от тогавашното правителство. Сега обувките и ските на Иван Раев са сред най-атрактивните експонати в музея на ските в Чепеларе.

Освен ските друга страст на 90-годишния чепеларец е балетът. След като завършил строителния техникум в Ксанти, той учи в Техническия университет във Варна. Като страстен почитател на класическата музика, завършва курс за балет майстор във Варненската опера. Сред балерините минават част от най-хубавите му години. Тогава посвещава голяма част от времето си да слуша любимите си опери и оперети, като фаворит за вечни времена му остава “Царицата на чардаша”. Работи като масажист на балерините във Варненската опера. И досега те са голямата му слабост. Оттогава съм се научил на уважение към жената, а за мен танцът е най-възвишеното изкуство, защото чрез движенията на тялото се изразяват вечните истини за живота, любовта, омразата, ревността, казва Иван Раев.

Третото му любимо хоби е плуването. По три месеца през лятото прекарва в Сарафово. Всеки ден се хвърля в морето и плува по 6 километра до Бургас, без да излиза от морето. Слага на главата само една кърпа, аз карам с колата по пътя и от време на време гледам кърпата, разказва брат му Тодор Раев, който тази година е празнувал 80-годишен юбилей, но и той не изглежда на повече от 60. В морската вода се съдържа цялата Менделеева таблица, която влияе върху организма, а самата вода охлажда тялото, което е основен принцип на механиката, издава формулата за здраве Стрико Иван. През зимата любимото му място за плуване е река Янчовица край Чепеларе, където чупи леда и се хвърля гол във водата при минусовите температури.

От 50 години поне не е пил никакви лекарства, дори аспирин. Ако почувства хрема, лечението му е да се качи на връх Снежанка, да го обрули беломорският вятър и да си измие лицето със сняг. След десетина минути снежна терапия се чувства напълно оздравял и пак се втурва по пистите като Родопския Стенмарк.

В света има много по-модерни курорти от Пампорово – в Италия, във Франция, в Швейцария. Може да са по-съвременни като техника и база, но никой няма климат като Пампорово, убеден е 90-годишният скиор. Тайната на климата е беломорският въздух, казва Стрико Иван. Неслучайно любимо място в комплекса е на връх Снежанка. Оттам до Бяло море по права линия е 50 километра. Точно този беломорски въздух заедно със слънцето правят Пампорово уникално място, убеден е родопчанинът.

Иван Раев е изключително добър метеоролог. Той има любим връх в Гърция, който му служи като ориентир – по мъглите и облаците, които с завихрят покрай върха, познава с изключителна точност какво ще е времето на Пампорово през следващите дни.

В Чепеларе няма семейство, в което да няма скиори, казва Иван Раев. В момента той кара алпийски ски, които са произведени във фабриката в Чепеларе и са му личен подарък от директора Митко Марев. Екипировката му е от престижно ски училище в Пампорово. Безплатната карта за лифтовете в комплекса също му е подарък – от Цветелина Бориславова, като на най-възрастния скиор в ски центъра.

Освен че самият той е запален спортист, Иван Раев е бил и спонсор – на пещерняшкия клуб в Чепеларе. Това е било по времето, когато Раев е бил директор на Строителна механизация в Пловдив, където е живял и работил дълги години.

Прякорите Батето и Стрико

Иван Раев обича да разказва как е получил прозвището си Стрико Ваньо. Навремето били много близки приятели с Иван Славков, който като шеф на БНТ построил една от най-хубавите почивни бази в Пампорово. В станцията на телевизията ставали големи купони, на които Иван Раев бил любим гост. По това време той бил нещо като губернатор на Пампорово – секретар на Общокурортния партиен комитет на комплекса. На този купон беше голяма еуфория, спомня си Иван Раев. Било пълно с журналисти, артисти, балерини. Заради щедростта и покровителственото отношение към всички Иван Славков се сдобил с прякора Батето, който му остана до последно. Него кръстиха Батето, а мен Стрико, което по родопски означа уважително обръщение, нещо като “аго” при турците, разказва Иван Раев. Прякорите така паснали на двамата доайени в компанията, че всички започнали да се обръщат само по този начин – Батето и Стрико.

Покрай ските е завързал безброй приятелства, а в стогодишната къща на Раеви в Чепеларе, която обитава с брат си Тодор Раев, са гостували спортисти от световна класа като Христо Стоичков, легендата на Барселона Хосе Мария Мингея, Гонзо, Кривия, Весела Лечева. Нямало гост, който да не си оближе пръстите в къщата на Раеви, където са на почит родопските специалитети като пататник, клин и качамак.

Част от харизмата на 90-годишния Иван Раев, с която пленява стари и млади, се крие освен в оптимизма и динамиката, с които живее, но и на мъдростите, които обича да повтаря. Някои от тях е чул от своята майка. Тя обичала да казва: Едно време животът ни не беше улеснен, но не беше притеснен. Сега хората имат перални, климатици, автомобили и животът им е улеснен, но е много притеснен. По-рано семействата имаха по 200 овце и нямаха коли, сега имат по 20 коли, но овце няма нито една.

Спортувам не за слава и за пари, а за здраве и удоволствие. Дядо ми имаше хан, много крави, овце, бяхме много деца, много работехме. Не помня някой да е казвал: Държавата трябва да ни помага. Сега всички това повтарят – че държавата не им помагала.

В Тибет, където има много дълголетници, хората се поздравяват с думите: Да остарееш здрав! Няма как да не остарееш, щом си жив, но най-доброто е да си здрав.