Срещу заплащане са готови да гласуват 12% от избирателите, анкетирани от Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ).
Експресното национално представително проучване е приключило на 1 юни.
Според коментара на НЦИОМ резултатът показва, че кампанията не решава проблема с купуването на гласове у нас.
В отговорите на анкетираните имало известни нюанси: 6,4% са готови да гласуват срещу заплащане, но само за партия, на която симпатизират, а 5,8% - за всеки, който им предложи пари.
Очаквано най-често склонни да продават гласа си са ромите
(40% от тях), младите избиратели на възраст до 29 години (21%), бедните (16%), и жителите на малките населени места.
Членът на Централната избирателна комисия проф. Михаил Константинов казва днес, че докато няма вкарани в затвора хора – ударени със зверски глоби от 100 хил. лв. и нагоре – няма да се оправят нещата.
Той напомня че на предстоящите парламентарни избори има 31 мажоритарни кандидати и ако двама от тях са с изравнени възможности, защото хората ги харесват приблизително еднакво, то няколкостотин купени гласа ще обърнат вота.
За пропорционалните депутати е по-трудно купуването на гласове да даде ефект, защото ще е нужно да бъдат купени 16 хил. гласа, обяснява професор Константинов.
В отговор на въпроса
„Защо хората са склонни да си продават гласа?",
Михаил Константинов казва: "Циганите за 20 години видяха, че който и да дойде на власт, тяхното положение си е все същото – най-много да им дадат пари да си платят тока и да си купят кебапчета и това е.
Тези хора прекрасно знаят, че и следващите няма да им помогнат – тогава защо да не си продадат гласа? Разумното поведение на циганите, които ги лъжат през целия живот, е да си продадат гласа. Това е тъжната истина и докато ние не променим политиката си към тези хора и те да се убедят, че гласът им има смисъл – каквито и наказания да им налагаме – те ще си продават гласа…
Проф. Константинов обяснява, че Ахмед Доган е до голяма степен прав като казва, че купуването на гласове на избиратели е порочна, но световна и европейска практика.
“Само че богатите общества вече не я използват”, допълва той.