Да видиш един от любимите си писатели е едно малко чудо. А да видиш двама от любимите си писатели?

Да, понякога само за няколко месеца на човек могат да му се случат няколко чудеса поред.

След разочароващата ми среща с Фредерик Бегбеде, очаквах Хорхе Букай с двойно повече надежда.

В книгите си той говори за това как човек трябва просто да е добър и доволен от това, което има, за да е щастлив и не можех да си представя, че ще бъде надуто плямпало като Бегбеде.

Не, не беше. Беше си този усмихнат и спокоен Хорхе, който си представях, че ми говори докато четях неговата „Нека ти разкажа“.

Психотерапевт и автор на няколко книги, аржентинецът наистина изглежда като човек, който е щастлив с това, което е и се радва на всеки момент от живота си.

И не, не е новият Пауло Куелю, защото не разчита на мистичното като помощник в личното израстване, а на неограничените си собствени сили.

Такива, каквито всеки от нас притежава, само че е забравил да използва.

За да разберете малко повече за автора, ето какво отговори на въпросите на журналистите от различни медии по време на пресконференцията в София.

Според изследвания, българите са най-нещастните хора в Европа. Какво би ни помогнало на нас?

„Ние сме най-нещастни“ съм го чувал в 22 различни държави и винаги много ме е изненадвало. Явно когато някой не може да влезе в класацията „най-щастливата нация“, му се иска да е пръв поне в класацията „най-нещастен“.

Това е и основният ни проблем – свикнали сме да живеем над нуждите си и под мечтите си, което ни прави наистина вечно недоволни.

Аз не мога да науча хората как да имат повече вещи, но мога да им покажа как да бъдат щастливи с това, което имат.

Това е тайната.

В последната ви книга говорите за любовта, за отношението между двама души и съветвате да не спираме да търсим половинката си. Как обаче да я познаем, когато я срещнем?

Всъщност според мен човек не трябва да се приема като „половинка“, а като цяла личност, която има нужда просто от партньор, също така пълноценен.

Както казваме в Аржентина – не искам да съм половин портокал и да си търся другата половина. Искам да съм цял портокал, да намеря още един и да смесим соковете си.

(Тук дойде ред и на въпроса на Tialoto.bg) Вдъхновявате много хора. А вас какво вдъхновява?

Според терапевтичните правила, нямам право да давам оценка на това, което пациентите ми споделят с мен. Мога само да ги изслушвам.

Но понеже не можех да се стърпя, си водех записки по време на сеансите. Пишех това, което ми се искаше да кажа на моите пациенти, но правилата на терапията не ми позвоялваха.

Когато получаваха от мен тези записки, пациентите ми бяха много благодарни. По-късно получих като подарък всички такива листове на пациенти, събрани в папка.

Това всъщност беше първата ми книга „Писма до Клаудия“.

За следващите си книги продължих да се вдъхновявам от нещата, които моите пациенти ми разказват, които чувам и виждам, общувайки си с хората. Вдъхновявам се от това, което самият аз усещам, живеейки.

Хорхе разказа и за забавната си среща с преводача си от китайски, който го помолил за разрешение да смени заглавието на книгата му от „Нека ти разкажа“ на „Словата на Дамиян“.

Интервю на Велина Каравасилева