ВИЗИТКА: Славка Каменова е родена на 30 януари 1953 г. В продължение на 27 г. тя е съдия и заместник-председател в Районен и в Окръжен съд – Смолян. Година и 6 месеца е зам.-кмет на Смолян, след което печели конкурс за главен секретар на Висшия съдебен съвет. Тази длъжност Каменова изпълнява в продължение на 9 години. От средата на 2014 г. е адвокат на свободна практика в Смолян. Има един син.

Г-жо Каменова, защо решихте да се включите в изборите за общински съветници от ГЕРБ, има и сходни питания за Вас в социалната мрежа?

Благодаря за възможността да отговоря на този въпрос. Това е първата ми изява след като кандидатурата ми беше огласена. Нямам достъп до Фейсбук заради ангажираност във времето, а и защото не съм човек, който публично излага съкровени неща, но би ми било интересно да знам как хората оценяват тази моя стъпка. Смятам, че тези, които ме познават, веднага са си дали отговора. Те знаят какъв човек, с какъв темперамент съм. Знаят, че няма да стоя безучастна към решаването на проблемите в града, в който живея. Моята емоция, моят характер, моето усещане за помощта, която мога да дам, е моят кураж да се включа в тези избори. А искам да проверя дали наистина съм достатъчно убедителна пред избирателите да ми гласуват доверие.

Мнозина ще Ви упрекнат, че в първия мандат на Дора Янкова бяхте зам.-кмет на общината, макар и съвсем за кратко, а сега сте с ГЕРБ, как ще им отговорите?

Тези, които са забравили, ще припомня, че през 2003 година бях независим кандидат за кмет на община Смолян, подкрепена от НДСВ. Спомням си със сентимент, че в заседателната зала беше направено предложение от общинския съветник Албен Родопманов да бъда избрана за председател на ОбС. Ако тогава се бях съгласила, нещата към момента щяха да бъдат много различни, защото тогава бях адвокат. Но предпочетох да приема другото предизвикателство – заместник-кмет на община Смолян. В разговорите ни с Мелемов сме обсъдили възможността да се включа в екипа му като експерт юрист с дългогодишен опит, да помогна в управлението на общината. В никакъв случай не се чувствам политически ангажирана с партията БСП, чийто представител е Дора Янкова.

Като какъв човек познавате Мелемов?

Изключително добър, открит, откровен. Човек, който умее да изслушва и в момента да даде отговор доколко и как може да е полезен в този контакт. И това, което е избрал като мото – да гледа хората в очите, той винаги си е бил толкова откровен, че идеално му приляга. Той е много комуникативен. С него може да се прави диалог на всяко ниво и аз съм сигурна, че това, което говори в публичното пространство, го преживява много лично. И го прави много спонтанно.

Вярвате ли, че той е добрият стопанин на общината, който се грижи за просперитета на смолянчани?

Повече от това да вярвам – аз съм убедена. Искрено се надявам хората да усетят и да направят правилния избор. Оценката, която той прави за работата си в предходния 4-годишен мандат, е реална. В първата половина от мандата му не бях в Смолян, но всяка седмица съм била в града, непрекъснато съм поддържала контакти с родопчани. Знаете, че докато бях в София, организирах и бях в основата на създаването на едно “смолянско лоби” в столицата. Имах постоянно информация какво се случва в Смолян. Винаги съм се интересувала какво се случва в общината, кой и как управлява, как стои администрацията спрямо гражданите на Смолян и как се решават проблемите им. И това, което ми даде куража да се съглася да бъда точно с Мелемов и точно на това място, е, че за тези 4 години по никакъв начин той не се злепостави в обществото. Никой не може да каже нещо лошо за него. Аз с две ръце на сърцето си казвам, че той нито веднъж не се компрометира – нито като човек, нито като общественик, нито като представител на местната власт. Неговите сили бяха насочени, както сами виждате, да преодолее негативите на предходните два мандата. Факт е, че мандатите се определят от човека, който управлява. Дали предходният кмет на общината преди Мелемов е бил зле ориентиран, дали администрацията е била лошо контролирана, но е факт, че той завари една тежка основа за своя мандат. И това, с което е белязан първият му мандат, са усилията да се преодолеят тези негативи. Но преодолявайки тези негативи, не е допуснал да се случат нови. Казвам това като човек, който наблюдава отстрани и съм приемала мненията на много различни хора, партийно неопределени и необременени, които са ходили по работа в общината.

Знаете, че общината беше много задлъжняла и все още има непогасени дългове. Имате ли за себе си обяснение натрупването им как и защо се е получило?

Наистина лошо управление на бюджета, лоша финансова дисциплина. Това не може да се дължи на един човек. Това е грешка на едно цяло управление, на целия ръководен екип. Ето какво казва Мелемов: „Ще работим повече, с повече ентусиазъм, с повече увереност…“. Факт е, че той е свалил в значителна степен тези задължения. Но той навсякъде говори, че по-добрите резултати ще ги постигне с екипа, с който работи. От най-ниското до най-високото ниво. Говорим за разумно управление на бюджета, за разумно прогнозиране.

Той беше обвиняван от опозицията, че не залага ръст в бюджета?

Е, как ще заложи ръст при тези дългове!? Нали се сещате как ще погледнат на това експертите от Министерството на финансите, които одобряват финансовите документи на общината. На база на какво да заложиш ръст!? Аз виждам и в отчета, и в програмата му един разумен подход – на база на това, което е изпълнено, на това, което е постижимо, се правят прогнози и се поставят цели. Това е политика, но в нея има математика. Зад тези цифри стои истината, стоят едни комплексни и коректни отношения и вътре в администрацията, и между общината и финансовото министерство.

Дали смятате, че има виновници за тези дългове, които още не са разплатени?

Думата виновници ще я пропусна. Има хора, които са отговорни. Това не се е случило за ден, за два или три. Имало е проверки на Сметна палата, на различни други институции, включително и по европейските проекти. Трябвало е от администрацията да се вземат мерки. Трябвало е и самите проверяващи да предприемат мерки. Вероятно е имало недобра комуникация между Общински съвет и кмет, непрофесионално отношение от страна на администрацията, която е подвеждала…

Или колективна отговорност?

Да, колективна отговорност, която е най-удобна. Вашето становище по отношение на носенето на вина, въпреки че Вие избягвате тази дума, защото у нас най-често вина има, но виновни няма? Човек трябва винаги да стои зад думите, зад делата си и зад възможностите си. Когато поемеш ангажимент, независимо на какъв пост си, трябва да знаеш, че ако ти не изпълняваш коректно задълженията си и от това последват вредни последствия, трябва да имаш куража да кажеш: “Да, аз съм причината това да се случи”.

Документалната проверка към началото на мандата на Мелемов сочи чисто 23 510 781 лв. дълг и защо според Вас в такъв случай да не говорим за вина?

Не би трябвало да няма вина. Аз прочетох цифрите. И всичко тръгва от какво – от лошото прогнозиране, от лошото управление. Ако са сключвани неефективни договори за общината, за които още в началото знаеш, че нямаш капацитет да ги разплатиш, тогава какво правим – всеки трябва да понесе персонална отговорност. Извинете, но това не се случва отвън, не ти го е направил някой друг.

Дали и какво трябва да се промени в интерес на справедливостта в България?

Справедливост!? Какво значи справедливост!? В мен проговори съдийското усещане за мярката за справедливост, защото тя не винаги носи удовлетворение. Тя може да причини много тежки емоции, но когато говорим за законова справедливост – това са едни понятия, които във времето едва ли ще намерят еднозначен отговор. В чисто човешки план винаги съм се стремяла към справедливост – всеки да си получи заслуженото, но кой дава оценката за справедливост!? Моето усещане за справедливост е едно, Вашето е друго. То е усещане, но може да се визуализира в публичното пространство в зависимост от това кой как очаква да се реши един проблем, кое според него от възможните решения е справедливо. Не мисля, че някой ще си признае, че с несправедливи подходи ще постигне спокойствие в държавата.

Дали смятате, че като нация имаме капацитет да създадем механизми за търсене на справедливост или това е процес, който е непрекъснат?

Трябва да се върнем към ценностите на българската нация. Дали като нация ще оцелеем на базата на тези ценности или ще пренасочим нашите усилия в друга посока, зависи от нас. В никакъв случай не бива да се подценява капацитетът, който е в България. Това кара хората, които са останали, да са все още тук. Категорично смятам, че имаме воля, имаме много млади хора. Ежедневно се срещам с млади хора, които искат да са в България. Чрез тях може би трябва да променим мерилото.

Но търсим ли ги, за да ни кажат какво смятат за редно и нередно?

Трябва да ги търсим, трябва да ги питаме. Ако сме пропуснали, вината е в нас, в по-зрялото поколение.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!