На 20 октомври 2022 г., два дни след като навърши 65 години, внезапно си отиде от този свят художникът Здравко Палазов. С неговата кончина Смолян намаля с един човек.

Здравко беше талантлив, интересен и много трудолюбив артист. Напоследък, всяка година, правеше по няколко самостоятелни изложби в различни градове на страната: Русе, Варна, Велико Търново, Севлиево, Габрово, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Хасково, Сливен, Смолян, София..., участваше във всички общи художествени изложби. Негови колекции радваха почитателите на изящната живопис в Русия, САЩ, Германия, Швеция, Испания, Чехия, Унгария...

Мнозина могат да се похвалят, че в домовете си имат негови притчи и библейски сказания, изплували сякаш от източните морета и древните планини, осветени от Ренесанса и композирани в рамката на модерния свят. Религиозните мотиви и стари поверия стават негова любима тема още в Художествената гимназия в Казанлък, а след това и в Националната художествена академия като студент в класа на проф. Добри Добрев.

Здравковите творби ни грабват със своята непосредственост, с простия си, но разтърсващ изказ, с неистовия си стремеж да ни покажат началото, когато е зачевано времето и битието. Академик Светлин Русев споделя: „Здравко е странен и оригинален творец, осенен от някаква мистика, който идва при нас като звездна притча за човешкото поведение, възпитание и величие на духа...”

Здравко Палазов е признат майстор на четката, един от най-ярките български художници. Картините му предизвикват дискусии, възбуждат спорове, но винаги са харесвани. Те са посветени на живота и смъртта, на светлината и мрака, на зачатието, смирението, изкушението, греха... При него боговете и хората са едно и също, те излъчват справедливост, любвеобилие, преклонение. Представя ги по такъв начин, че ни пленяват и ние тръгваме след тях с вързани очи, възседнали я риба, я кентавър, я бик и препускаме през времето и пространството, обладани от магията на сътворението...

Освен живописец, Здравко бе и добър илюстратор. Оформил е над 50 книги. Няколко години беше директор на Художествената галерия в Смолян.

За съжаление той замълча два часа преди да открие поредната си изложба в Пловдив. Обади се да съобщи, че я посвещава на Антон Дончев. Сподели, че е плакал, когато чул за смъртта на класика на българската литература и автор на най-четения роман „Време разделно”.

Πoĸлoн!

КЛУБ НА ДЕЙЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СМОЛЯН