Г-жо Суркова, вие сте кмет на село Момчиловци за втори мандат. Как се кметува в условията на пандемия?
Кметуването не е лесна работа по принцип, но пък в условията на криза, предизвикана от коронавируса, стана още по-трудно. На всичките колеги кметове им е трудно, особено на тези в по-малки населени места, където живеят предимно възрастни хора. Трябваше да полагаме много повече усилия да съхраним хората си и да помагаме с каквото можем. Кметът на населеното място освен кмет, с всичките си административни задължения и отговорности, освен човекът, който трябва да движи инфраструктурните проекти и да отговаря за много неща в селото, в условията на пандемия и извънредно положение, трябваше да бъде и опора за жителите на населеното място. Знаете, че в Момчиловци кметството снабдяваше жителите с лекарства и продукти от първа необходимост, тогава когато всичко беше парализирано и хората не излизаха от дома си. Имаше и такива, които просто звъняха, за чуят нещо успокояващо, нещо по-благоприятно, в условията на негативните новини, които ни заливаха по телевизиите. Сега мерките са по-отпуснати, хората се научиха да се пазят, но и да живеят с мисълта за този вирус. Аз мисля, че по този начин трябва да продължим напред. Не можем да спрем живота, но пък трябва да се спазват и наложените противоепидемични мерки и правила.
В Момчиловци, а и в други населени места, се проведоха много дарителски акции по време на извънредното положение…
Така е. Много хора откликнаха на нуждите на местното население. Раздадени бяха много топли обяда, хранителни продукти, дори в момента р-т „Родопчанка“ дарява всеки петък по 20 топли обяда на хора от Момчиловци.
Един от сериозните проблеми, който се отразява на малките населени места е демографската криза. Момчиловци също е засегнато от тези процеси, за съжаление. Така ли е?
Негативни и притеснителни са тенденциите и в Момчиловци. Факт, който е идентичен в повечето малки населени места. Тази година в селото са се родили две или три бебета. Но на фона на почиталите в Момчиловци, са много малко. От година на година намаляват децата и в училището, и в детската градина. Според мен запазването на живота в малките населени места трябва да бъде държавна политика. Не мисля, че един селски кмет може да преобърне демографските процеси. Още повече, че те текат от години. Аз лично много искам да вярвам, че процеса може да е предотвратим и че може да се случи чудо, защото точно това ни е нужно – чудо, за да задържим младите хора и да обърнем процеса. Младите хора отиват да учат в големите градове и остават там. Но пък и селото си има своя живот. То предлага други възможности, различни от тези в големия град. Тук искам да дам и един позитивен пример. В последните години няколко семейства с малки деца избраха да живеят в Момчиловци. Купиха си къщи или ремонтираха наследствени и в момента са едни от най-будните хора в селото. Много се надявам криза с коронавируса да обърне фокуса към малките населени места. Към спокойствието което предлагат те – като начин на живот, като ниска престъпност, като възможност за обучение на децата. Заради това има защо да се избере селото за място за живеене.
На прага сме на една по-различна учебна година. И децата, и родителите, и учителите ще трябва да се съобразим с редица противоепидемични мерки, с цел опазване живота и здравето на всички. Готови ли са училището и детската градина в Момчиловци да посрещнат децата си?
Училището ни е средищно и защитено. В него учат 53 деца от пет населени места. Подготвят се все още. Скоро имахме среща с директора, обсъдихме казуси около откриването на учебната година и работата след това. Сигурна съм че ще се подготвят както трябва, така че децата ни да се чувстват първо в безопасност и второ да имат качествен учебен процес, въпреки наложените мерки и новите изисквания и условия.
Разкажете ни за инфраструктурните проекти, по които работите?
Един от най-големите ни проекти е изграждането на подпорната стена в центъра на селото, в една рискова зона, и проектирана преди 16 години. Половината от финансирането беше усвоено през 2019 година, сега се усвояват останалите средства отпуснати от МС. На финалната права сме от строителството на стената. Това е един от много дълго чаканите проекти от жителите на Момчиловци – около 50 години. Надявам се до месец строителството да приключи.
Освен това се асфалтираха улиците „Шипка“, „Ал. Стамболийски“ и част от „Момчил юнак“. Една година след подмяната на водопровода, участъкът беше разкопан. Сега хората се радват на новия асфалт. Знаете ли колко развълнуван беше възрастен човек, който излезе и със сълзи на очите каза: „Тук асфалт е полаган през 1976 година“.
Една от проблемните ни улици е „Изгрев“. Там е най-критичната зона за водоподаването, особено лятото. Жителите на улицата излязоха с протестно писмо, което внесох във ВиК. Оттам поеха ангажимента догодина в инвестиционната програма да бъдат заложени средства за подмяна на водопровода на ул. „Изгрев“ и след това тя да бъде асфалтирана. Надявам се, че и това ще се случи. Така че малко по-малко, ако успеем да правим поне по една улица на година, аз ще бъде доволна. Искам един ден Момчиловци да бъде със сменени водопровод и канализация, със добре асфалтирани улици, с ремонтирани тротоари и красива растителност. Надявам, се малко по малко, това да се случи, вървим в тази посока.
Имате ли проблеми с водата, предвид стария и компроментиран водопровод?
Като количество вода Момчиловци има достатъчно, дебита е голям. Проблем ни е вътрешната водопроводна мрежа. Тя е стара, интернитова. Изключително неприятна гледка е една стара тръба, положена преди повече от 40 години. Така че ремонта на водопровода ни е спешен. Това не е въпрос на каприз, на неудобство и каквото и да е друго. Това е и вторият голям проект, размразен от преди доста години. Разделен е на три зони. За момента е изпълнена само първата , от там нататък процедурата включва избор на изпълнител за втора зона, която е по-тежка, по-бавна.
Вече стана ясно, че ежегодният Фестивал на киселото мляко тази година няма да се проведе заради пандемията от коронавирус.
Да така е. Фестивалът на киселото мляко се провежда пет поредни години. Тази година няма да има, заради обстановката в страната и в региона, знаете, че имаме доста позитивни на Ковид – 19 в областта, а и заради невъзможността на китайските ни партньори да пътуват насам. Фестивалът е чакан и желан и посещаван от хиляди гости от страната и чужбина. Не можем да поемем такъв риск в условията на световна пандемия.
Момчиловци, освен с всичко останало, е известно и като селото с 27-те параклиса, а преди по-малко от месец беше осветен и 28-я параклис на името на св. Андрей.
Параклисите са едни от най-посещаваните места в Момчиловци. Много от тях са обединени в пешеходни маршрути и така, по пътя на вярата, хората биха могли да си направят чудесна разходка сред природата. Тук е мястото да благодаря на хората, които поддържат параклисите. Те отговарят за почистването, за снабдяване със свещи, за организиране на храмовия празник и организацията е много добра. Благодаря им за труда и усилията, който полагат за нашите параклиси!
Как се отрази пандемията върху туризма в Момчиловци?
Мога да кажа, че август е най-силния месец за туризма в Момчиловци, а тази година имаме и ръст на туристите през летния месец, в сравнение с предишни години. Посрещнахме само българи. Има много хора, които живеят в големите градове, но имат къщи в селото и лятото идват тук, търсейки прохлада.
С какво не успявате да се преборите, а ви се иска да се случи?
Не са малко нещата, с които не успявам да се преборя. Не знам ако ги сложа на кантар кои ще надделеят. Много пъти се полагат усилия в една посока, но когато не зависи само от нас няма как да гарантираме случването на нещата.
Общо взето проблемите на всички кметове на населени места са идентични – инфраструктура, невъзможност за получаване на достатъчно средства за големи проекти, редица дребни неща, които пречат и спъват работата. На 5 септември ще участвам в национална среща на кметовете на населени места в България. Срещата се организира от Сдружението на кметовете на кметства в Република България. На всички ни е ясно, че само обединени можем да бъдем сила, затова на тази среща са поканени министър председателят Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, представители на браншови организации, хора, пряко свързани с нашата работа, от които чакаме и държавна подкрепа, и помощ за да могат, дори и в малките населени места, нещата да се случват по-лесно. Почти навсякъде в страната фокуса не е обърнат към малките населени места. Желанието ни е да променим това. Все пак и там живеят хора – данъкоплатци, които искат по-добри условия, по-добра инфраструктура, както и в големите градове. Хора, които искат един достоен живот, а ние като техни представители трябва да отстояваме това.