Сивата икономика в България за 2010 г. е била над 40% според работодателите и тенденцията е делът й да продължава да расте. Това сочат резултатите от национално социологическо представително проучване, което е обхванало 3500 работещи на възраст от 15 до 85 години. Данните бяха представени за първи път днес от Асоциацията на индустриалния капитал и КНСБ. Изследването е проведено в рамките на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика", който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", Европейския социален фонд и Република България. Според служителите и работниците делът на сивата икономика е 48.6%, а според населението делът й е 58 на сто. Заплащане на ръка, неплащане на пълния размер на данъци и осигуровки и нелоялната конкуренция са сред най-честите прояви на неформална икономика в страната, сочи проучването. Анкетираните участници в проучванията смятат, че основните вреди, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор са по-ниската рентабилност, загуба на пазарни позиции и загуба на персонал. Данните показват, че регионалните измерения на сивия сектор са различни. Монтана е с най-висок дял на сивата икономика – 62.5%, следва Бургас с 61,3%, Ямбол с 61,1%. В столицата този процент е 41,3%, а най-нисък е делът на сенчестата икономика в Кърджали – 34,2%. Асоциация на индустриалния капитал в България представи и Композитния индекс „Икономика" на светло", който ще измерва изсветляването на икономиката. Индексът е сбор от статистически компонент (ДДС, пари в икономиката, заети лица, акцизи, външна търговия) и социологически компонент (търговски дружества и служители и работници). За 2010 г. Индексът „Икономика на светло" е 63,17% за 2010 г. като промяната му към увеличение ще означава, че делът на сивата икономика намалява, а увеличението му, че тя се е разраства.