Симеон Дянков е подал оставка, съобщиха от правителствената служба.
Премиерът Бойко Борисов ще предложи на народните представители в парламента да гласуват персонални и структурни промени в състава на българското правителство,съобщи News.bg.
Предложенията на министър-председателя предвиждат министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова да бъде избрана за вицепремиер, а Томислав Дончев да бъде избран за министър на финансите и управление на средствата от ЕС.
Симеон Дянков е деветият министър, сменен от началото на мандата.
Няколко часа, след като стана известна оставката пресцентърът на МФ разпространи кратко изявление на бившия вече финансов министър Дянков: „Благодаря на премиера Борисов и колегите в Министерския съвет за многото часове съвместна работа и постигнатите успехи. Най-вече благодаря на експертите в Министерството на финансите, с помощта на които България си върна финансовото здраве. Ще продължавам да помагам с каквото мога и в бъдеще."
Събитията във финансовото министерство се развиха мълниеносно, след като се разбра, че в хазната няма пари да се изплатят субсидиите на зърнопроизводители за единица площ. Под заплахата от протести и от това София да не бъде блокирана от трактори и комбайни, Бойко Борисов, по информация на в. Труд, е разпоредил на Симеон Дянков да излезе на вътрешния пазар и да издаде емисия ДЦК с която да се разплати на земеделците.
Това е довело до тежки разговори между премиера и вицето му, тъй като Дянков водеше политика на финансови рестрикции и търсенето на заем за разходни нужди не влизаше в плановете му.
Тази седмица предстои спешен аукцион на ДЦК за рекордните за вътрешния пазар 800 млн. лв. Те ще бъдат взети за 6 месеца, като трябва да бъдат разплатени от следващото правителство в края на август.
Ако емисията обаче не бъде успешна и държавата не успее да пласира тези 800 млн. лв., това означава, че се влиза в сценарии, който може да доведе до неплатежоспособност.
Причини емисията да бъде неуспешна, освен големия й размер, се явяват и призивите за национализация, които валят по отношение на на ЕРП-тата (макар и обоснована стъпка според мнозина). Това е така, защото никой инвеститор не би искал да даде парите си в страна, в която във всеки един момент може да се сложи ръка върху частната собственост.
Тази съвкупност от събития и факти не изпраща добър сигнал и на международните финансови пазари, където за това наказват с по-високи лихви. Това означава, че разходната част в бюджета ще се увеличи, което може да е за сметка на различни плащания, като пенсии, заплати и др.