Кариерата му стартира във френския ресторант „Ротисария“.

След което специализира във Франция и Швейцария, където трупа познания и опит в модерната и актуалната през последните години молекулярна кухня.

През годините се представя успешно на множество състезания, изложения и кулинарни демонстрации.Голяма част от професионализма си придобива на петзвезден круизен кораб. Светлозар продължава да усъвършенства своите знания и умения за европейската и световна модерна кухня.

Шеф Георгиев, бихте ли ни представили Българската Асоциация на професионалните готвачи накратко.

-Българската Асоциация на професионалните готвачи е основана през 2006 година. Искахме да се обединим, защото знаехме, че само обединени можем да свършим нещо в нашата страна. Тогава шеф Токев и шеф Манчев не бяха толкова известни. Ходехме заедно от град на град, за да съберем съмишленици, които искат да вървят напред, които имат идеи как трябва да се случат нещата, за да има кулинарна промяна в България. След 10 години работа това вече е налице. Ястията се различни, културата на хранене на хората е различна. Хората все повече търсят по-интересни и здравословни храни.

Имаме и национален отбор от професионални готвачи.

-Да, имаме такъв отбор и ние много се гордеем с него. Това са млади момчета – 25-26 годишни, с големи амбиции в областта на кулинарията. Капитан на отбора е Милен Банев – изключително талантлив готвач.

Научи ли се българина да цени здравословната кухня и красиво поднесената храна?

-Да, определено. В момента в България хората търсят по-красивата, по-зравословната храна, не мазните и не натоварващи стомаха ястия. Предпочитат по-балансираната, по-добре сготвена храна, с по-модерна техника – вакуумно, нискотемпературно готвене, бавно готвене, което запазва всички белтъчини, запазва мускулната структура на месото. Това са техники, които спомагат за правилното хранене и българина все повече ги предпочита, защото иска да се храни и жевее здравословно.

Българската Асоциация на професионалните готвачи подпомага ли професионалното обучение в България по един или друг начин?

-Когато имат нужда от нас, ние винаги сме насреща. Помагали сме и помагаме с каквото можем. Обучаваме както деца, така и учители, защото материалът, който преподават е доста остарял. Учебниците са от 30-40 години, няма ги новите тенденции за готвене, новите продукти, затова се налага хора от Асоциацията да ударим едно рамо защото това е поколението, което ще ни наследи. Те трябва да имат основата и след това като влезнат в кухнята да започнат да градят. Целта ни е да училищата да дават тази основа.

Какво ви дава и какво ви отнема готварството?

-Готварството ми отнема много в личен план. Трудно е да живееш с готвач, той постоянно е на път. Жената до него трябва да е силна, да го приема и разбира, за да може той да успява и да бъдат заедно, разбира се.

А какво ви дава?

-Дава ми удоволствието да видя блясъка в очите на хората от удовлетворението на храната, която аз съм сготвил.

Какво е нужно на един човек, за да бъде готвач в 21 век?

-Важно да има голямо сърце, здрави ръце и здрави крака, висок дух и да е един вид творец, който дори сънува ястията.

Нашите работодатели – хотелиери и ресторантьори научиха ли се да ценят готвачите?

-Мисля че все повече започнват да ни ценят, защото недостига е в световен мащаб. Ако работодателя не си цени работника, ще го загуби, а загуби ли го няма да намери други. Доста разочароващ е и факта, че много хора се отказват от тази професия – завършват кулинарна академия, което е струва много финансови средства и после, понеже готварството е трудна работат, започват друга, която е значително по-лека.