По повод 1 април Деня на шегата представяме Ангел Шеев – Шею
Ангел Шеев – Шею е майстор сатирик и владетел на родопския диалект. По професия е логопед. 41 години е неговият трудов стаж като учител и логопед. От 35 години е член читалище „Орфееви гори“ в Райково, а от 25 години членува в клуб „Зевзек“.
За учителството и работата с децата
Професионалният път на Ангел Шеев започва в родното му село Чокманово. В помощното училище работи като учител по литература, възпитател и логопед в продължение на 29 години. „По времето на социализма тези помощни училища се създаваха в по-отдалечени селца. Такава беше политиката тогава. Тези деца трябваше да са някак скрити, отделени от обществото, което не беше правилно“, каза Шеев. Със създаването на Ресурсните центрове днес децата с проблеми се интегрират в училищата.
От 2004 година той работи в кабинета по логопедия във Второ ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Райково. „Най-големите удовлетворения , които съм постигал са били когато работим заедно с родителите. Когато насреща имаш активни родители, готови да ти съдействат, се постигат и добри резултати с децата с комуникативни проблеми“, обясни Ангел Шеев. Според неговите наблюдения сериозни комуникативни проблеми, като заекването например, се срещат по-рядко.
За книгите и самодейността
Ангел Шеев – Шею е автор на три книги. През 2003 година излиза първото му издание – „Ялате да с`диме“. Две години по-късно на бял свят идва втората книга – „И шуто и рогато“, а през 2013 излиза сборникът „Усмивки и въздишки“. „Трудно се издава книга. Необходими са много средства. Последният сборник излезе благодарение на община Смолян.“, каза Шею.
Ангел Шеев е и един от най-активните самодейци в читалище „Орфееви гори“ в Райково, в което членува от 35 години. Започнал като певец в мъжката вокална група, впоследствие намира мястото си в театралната трупа. Най-голямата му изява е в пиесата „Заплесът на Молиер“ , в която има 262 реплики. През годините докато пътувал със самодейците той не само разтягал лакърдии, но и ги записвал. Шею е и един от първите членове на клуб „Зевзек“, където го познаваме с неговите рими на родопски диалект. „Не е лесно да си зевзек, но пък е здравословно, защото гледаме на живота от хубавата му страна. Особено при моя 41 годишен стаж в сферата на образованието. Въпреки всички тези години работа трябва да кажа, че съм психически много добре“, кава Шеев и цитира девиза на клуб „Зевзек“ „Един чиляк да сме разшенили, на Господа сме угодили“.
За родопския диалект
„Родопската дума е мъдра, в нея сякаш е закодиран хумора. Например едно е да кажеш „главинка“, друго е да кажеш „главтетина“. За съжаление днес все по-рядко се говори на диалект, а тези които говорят използват много малко думи. Истинските носители на диалекта са на 80 – 90 години“, обясни Шею и разказва как всяко село има свои специфики в диалекта. По един начин се говори в Широка лъка, по друг в Момчиловци, в Чокманово, в Смолян, в Райково и т.н. Навремето всяко село е било отделна социална група, затворена. Младите се женели вътре в селото, не вземали невести от други места. Това спомогнало да се съхрани спецификата на диалекта.
За красотата на планината и за родопските люде
„Непрекъснато преоткривам красотата на планината, откривам, че когато си сред природата се разтоварваш. Затова и показвам всичко това в социалната мрежа. Нашата планината е като каматна мома легнала вознак. Когато с Кольо Пашов започнахме да ходим по селцата, се срещаме с чудесни хора, родопчани. Ето например отиваме в една рудоземска махала, в която живеят около седем осем човека. Когато ни видяха, жените облякоха най-хубавите си дрехи, дойдоха при нас, а Кольо буквално изнесе пред тях спектакъл. Бяха толкова щастливи“, разказа Шею. С болка на сърцето той сподели, че демографския срив е жесток, населението намалява драстично, селата обезлюдяват. „С публикациите във Фейсбук ми се иска да популяризирам нашата красива планина, да провокирам хората да идват тук“, каза още Ангел Шеев.