Интервю със Севда Чолакова – 15 години кмет на село Давидково, община Баните

15 години кмет на едно населено място, какво дава и какво отнема тази работа?

Погледнато назад това са си доста години. Дава много. Аз бях на един житейски кръстопът, когато взех това решение. Претърпях една сериозна операция, след която се оказа, че се инвалидизирах и се чудех какво мога да направя. Приятелите ми вдъхнаха кураж, че след като не мога физически да се натоварвам, мога да свърша други много неща за моето село. Те ме насърчиха да се кандидатирам за кмет на село Давидково. Имах и опит – два мандата общински съветник, а и цял живот съм си била общественик. Тръгнах с голяма отговорност, че Давидково е голямо населено място, с много история и с много дейци и ръководители, с които аз трябваше да се сравнявам. Освен това аз съм първата жена кмет. Благодарна съм на моите давидковци, които сериозно ме подкрепиха и още на първи тур бях избрана, още веднъж благодаря и дано да са успели да почувстват моята грижа като кмет. Тогава бяхме около 1 100 жители.

Да разкажем на нашите читатели малко история за село Давидково?

Давидково е селище със смесено население и сме еталон, като поведение на добронамереност и доборсъседски отношения. От векове сме живели заедно. Разчитаме един на друг ежедневно, защото в планината живота е суров и в повечето случаи съседите са по-близки и от роднините. Селището датира още от 16-ти век по неофициална информация. Първото училище е създадено през 1880 година. Когато още не сме били освободени, давидковци са се осмелили да поискат разрешение от султана за българско училище. Читалището ни е създадено през 1927 година. Тази история ме кара да се отнасям още по-отговорно към длъжността. Това е моето свято място, аз съм отсъствала само три учебни години от моето село.

Как се постига това добро съвместно съжителство?

Според мен това се дължи на дълбоките корени на родопчанина за добронамереност, добросърдечност, отделно образование и интелект. Давидковци на времето са си продали нивите, за да изучат децата си за учители, лекари и т.н. Гордея се и с това, че през годините нашето училище е било предимно с местни кадри.

Демографската криза обаче засегна всички. Намалява ли броят на учениците, на децата в детската градина, с каква база разполагате, имате ли достатъчно кадри?

За съжаление мога да кажа, че ние не сме самостоятелен остров, благоденстващ на базата на всичко, което се случва в страната. За съжаление и нашето село се обезлюдява, вече сме около 500 жители, но слава богу училището го има, като защитено и средищно и детската градина я има. Вярно, че намаляха децата, но имаме учители, ресурса от към учители не е намалял, те са си местни кадри и все още можем да се справим. Благодарение на последните европрограми по селските райони успяхме да направим ремонт на училище, детска градина с помощта на общината. Направихме по програмата за селските райони ремонт на читалището за 380 000 лв., с големи усилия нещата се случиха. Последно миналата година довършихме и детската градина, остана да се дооформят нещата. Имаме перфектни условия. За мое малко успокоение няколко млади семейства в Давидково правят бизнес и осигуряват няколко работни места. Още от управлението на предишния кмет Милен Белчев ние сме с безплатни детски градини, отвори се още една детска градина в Загражден, макар и с малко деца. Другата социална услуга е безплатния обяд за възрастни хора. Изключително добра организация е създадена от фирмата-доставчик. Аз като ляво ориентиран човек точно това ме вълнува и съм благодарна за тези социални придобивки.

За да се задържат младите семейства и хората в селото трябва да имат работа. Как привличате инвеститори?

Най-голямото предприятие е мандра Давидково. Двама братя, които успяха да направят мандрата по всички европейски изисквания, продукцията им е на пазара, осигуряват сериозна работна ръка. Имаме три цеха за пелети, четири гатера за първична обработка на дървен материал има и дърводелски цех. Наскоро едно младо момче давидковец, който живее в Пловдив, успя да изнесе производството си от Пловдив в Давидково и осигури 16 работни места – млади мъже и жени, които работят.Ако всички тях ги нямаше, ние отдавна щяхме да се обезлюдим съвсем.

Как се отрази пандемията?

Има един плюс от нея, това че младите хора се върнаха на село, особено с новите технологии да работят онлайн. Върнаха се в домовете си, направиха си ремонти на къщите и заживяха отново на село. Тази ковид пандемия започва да събужда старите спомени и корени към родния край и все повече хора започват да купуват къщи. Даже и тези, които си бяха продали домовете си за по-добър живот в големите градове, сега отново техните деца се връщат и купуват къщи, за да се върнат обратно.

Има ли търсене на недвижими имоти в района и развива ли се туризма?

Има сериозен интерес. Последните месеци три къщи бяха закупени от пловдивчани и то млади семейства, които започнаха съвсем сериозни ремонти, с желанието да си идват по-често. По отношение на туризма малко куцат нещата. До сега се дърпаха основните ресурси в общинския център като балнеолечение, нормално е. На нас ни липсва още малко инфраструктура. Проблем е връзката с Пловдив през пътя Кормисош, който стана обща борба със загражденци. Ние имаме един прекрасен път през връх Свобода, за съжаление зимата е непроходим. Имаме нужда от екопътеки, да си обозначим историческите места. През годините на кметуването ми малките кметове имахме възможност да лавираме с програмата ПУДООС на екоминистерството, по която можехме да кандидатстваме с препоръка от общината. Направихме три проекта – детска площадка, площадка със спортни уреди на открито, миналата година направихме и един кът за отдих. Получават се лека полека нещата, но има още какво да се желае относно развитието на туризма. В момента в селото има и три къщи за гости.

Обезпечено ли е населението на село Давидково с адекватно здравеопазване?

Слава Богу ние имаме джипита. Имаме си поликлиника, малка болница, обслужва ни д-р Бояджиев. Голямата ми мечта е да я ремонтираме, да осигурим по-добри условия, правя някакви проучвания, опитваме се да я включим в някакви програми. Имаме и стоматолог – д-р Турналиев, който идва един път в седмицата. Хубавото е, че и спешната помощ в общинския център е на ниво. По време на пандемията бяха затрупани от работа. Загубихме много хора за съжаление. Млади специалисти за сега не идват. Много сме доволни от д-р Бояджиев – прекрасен човек, добронамерен и сърдечен, грижовен е, но би могло да се помисли за насърчаване на млади специалисти, които да правят изнесени кабинети. Имали сме много инициативи, относно профилактични прегледи по програми. Напоследък обаче тази дейност малко се позанемари, но ще се опитаме да възобновим тези профилактични прегледи. Аптека нямаме – ние кметовете сме станали доставчици на лекарства. Правят го и моите колеги. Това е една от причините през зимата възрастните хора да отиват в големите градове при децата си, защото през зимата и достъпа е труден. Аз, като член на националното сдружение на кметове на кметства, дебатираме това, че при спиране на тока през зимните месеци губим и мобилните връзки, което изключително затруднява живота в планинските райони. Работим за решаването на този проблем.

Разкажете ни повече за читалището, казахте, че сте завършили ремонта?

Нашето читалище е с дълбоки традиции. С умиление си спомням, как учителите от нашето училище са имали драм състав със сериозни постановки. Спомням си също така, като дете идваха и постановки на РДТ, концерти и т.н., но известно време читалището беше необитаемо и сградата беше опасна. Благодарна съм,че по ПРСР имахме възможност да кандидатстваме за ремонт на читалището и то вече е ремонтирано. През годините макар и без сграда, имахме много сериозна самодейна дейност и с много постижения. За съжаление пандемията отново ни затвори вкъщи. Макар и да намаляваме като население все още продължаваме да поддържаме самодейната си дейност. Имаме и богата библиотека.

Наскоро отново имаше набези на мечки в района…

Не мразя мечките, но те създават проблеми. Да защитени са, но пък трябва да се вземат мерки, за да бъдат хората малко по-спокойни. Как един турист би отишъл в гората сега за билкосъбиране или за гъби? Погледнато реално, моята внучка и малкия мечок – кой има нужда от защита в случая?! Говорим за социална политика, говорим за привличане на младите, за улеснение на живота.

Срещате ли разбиране и помощ от страна на общинското ръководство, от страна на институциите в областния град?

Аз специално съм консенсусна личност и съм готова на всякакви компромиси, за да има разбирателство. Не мога да кажа, че няма разбиране. Усещам, особено тази бюджетна година вглеждане в периферията, което е добре. Когато си подреждаш дома, подреждаш най-напред хола за гостите. Доста се направи в общинския център, за балнеолечението, вече има поглед и в страни. Да се надяваме, че нещата ще вървят в тази посока, да се направи малко повече и за другите кметства. Нямам сериозни конфронтации и никога те съм имала, нито с общинското ръководство, нито с общинският съвет, нито с областното ръководство. Имаме нужда от много съвместни дейности. Дългогодишният ми опит, като общественик ми е подсказвал винаги верния път. Да не се вторачваме само в дребните проблеми. Макар и кмет на кметство нямаш право да влагаш собствения си егоизъм.