Марияна Кехайова от Девин и семейството ѝ са намерили успешната формула да съчетаят животновъдството и заторения цикъл на производсрво на млечни продукти със селския туризъм в Родопите.

В стопанството си семейство Кехайови отглеждат около 250 овце, 60 родопски кози, 12 дойни крави и 25 Каракачански коня. Всичките животни са на пасищно отглеждане на над 1125 метра надморска височина по склоновете и ливадите на централните Родопи. Животновъдите сами преработват млякото си по традиционни методи. Работят по изграждането а мандрата си и са оборудвали стопанството си и със соларни панели, за да изполват електричество от слънчевата енергия.

По какъв начин реализирате преработеното мляко и кои са основните трудности, които срещате?

Вече 5 години работим в тази сфера и хората около нас ни познават, познават фермата ни. Доказали сме се на пазара с качеството на млякото си и хората сами ни търсят. Не ходим никъде да търсим пазари, те сами ни намират и продаваме директно от фермата.

По какъв начин успяхте да затворите цикъла на производство?

Беше много трудно! Успяхме да направим мини мандра със собствени средства без да ползваме европейски програми, тъй като се оказа много сложно за нас. Мандрата все още не е довършена, но се надяваме с течение на годините да успеем да я довършим. Така сами започнахме да произвеждаме сирене. Правим сиренето по традиционен начин, който се предава от поколения наред, на мен ми е предаден от свекърва ми, на нея й е предаден от нейната свекърва и така през годините.

Какъв е капацитетът на мандрата?

Ние преработваме само собственото си мляко, около 200 л е в началото на пролетта и след това пада по-малко, но около 200 л мляко на ден преработваме пролетта и до края на септември.

Каква продукция изкарвате?

Правим бяло саламурено сирене, малко кашкавал и малко традиционно родопско сирене „Брънза“ или бито сирене, което е традиционно за района и много се търси.

Директно само във вашият регион ли продавате? Имате ли обект, в който продавате? Все още нямаме обект, тъй като ние не сме регистрирани по Наредба 26. Изискванията бяха много високи и се надяваме малко да се облекчат. Получаваме покани да участваме и в ралични изложения, там не е проблем да продаваме. Заставаме зад продукцията с името си и така гарантираме за качеството.

Как трябва да се промени Наредба 26, за да може реално да се възползвате от нея?

Мисля, че би трябвало да се облекчат изискванията, тъй като сега трябва да отговаряш на едни изисквания на каквито отговаря една голяма мандра, а ние нямаме такъв капацитет на работа, нямаме толкова мляко и няма от къде да имаме толкова приходи, за да покрием тези изисквания. Достатъчно е човек да застане с името си зад продукта.

Смятате ли,че затвореният цикъл на производство е правилният път, който сте избрали?

Да, мисля, че е така! Тъй като във фермата сме си направили и малка къща за гости и виждам, че хората, които идват, искат продукцията да бъде представена точно по този начин – не да я купуват някъде от посредници, а да дойдат във фермата, да видят къде пашуват животните, как се доят, как се прави самото сирене и да си го закупят от там.

Тоест успешно комбинирате селския туризъм с производството на фермата?

Мисля, че по този начин успяваме да оцеляваме, тъй като на хората им е интересно да дойдат сред природата, сред животните, да опитат да доят овцете и козите и след това да си закупят от сиренето. И гостите ни се връщат отново, което много ни радва.

За Фермер.БГ разговаря с Марияна Кехайова