Създателят на Мейзиновата чешма през 1977 г.: “Лош човек чешма не прави”. Мейзиновата чешма: смята се за една от най-известните, намира се в началото на гр.Доспат откъм Батак.

Друг известен чешмар от гр.Доспат, чешмата на който пък е не по-малко известна от Мейзиновата чешма, е на мнението, че “Чешмата е път към вечността”.

“Чешмата е път към вечността”, убеден е в думите си един от най-възрастните чешмари в община Доспат Красимир Рашилов /79 г./. Защото по думите му тя остава завинаги.

Рашилов ежегодно присъства на Съборът на чешмарите и е много радостен от факта, че на територията на община Доспат се организира такъв празник, посветен на чешмите и че има построен Музей на чешмите в гр. Доспат. Той активно е участвал във всички инициативи, посветени на чешмарството и намери ли статия, посветена на този занаят, грижливо я изрязва и я поставя в папките си.

Няма до повярвате, но този чешмар има цяло досие на своята чешма. Самата чешма се намира по пътя за гр. Г. Делчев и е в непосредствена близост до гр. Доспат. Чешмичката му е с десет чучури и от всички тече вода. В папките на Рашилов се намират материали не само за неговата чешма, а статии и публикации, посветени за чешмарството въобще. На неговата чешма е изписано “Дар от Неджими Д. Рашилов. За поколението ми и да оставя диря във времето”. Чешмата е построена на 24 май 1978 г.

Около чешмата има и беседка с маса и пейка. Чешмата е част от живота на Рашилов. Той знае актуалното й състояние, поддържа я и я почиства. И това не му пречи или тежи, напротив мотивира го да върши тази работа, независимо че е имало прояви на вандализъм по беседката, независимо, че се е сблъсквал с проблеми по време на определяне местоположението й.

От грижливо пазеният му архив се вижда и първият проект на чешмата, датиращ от 1978 г.

Не може да не направи впечатление един много важен документ за Рашиловата чешма – протокол от направено изпитване от Регионална здравна инспекция – Стара Загора, от който става ясно за съставът и съдържанието на водата, от която са пили, пият и ще отпият хиляди минувачи. От този протокол се вижда, че водата е годна за пиене и има отлични вкусови качества. Може би са малко чешмите, които имат такъв документ.

Архивът на Рашилов говори много. От него може да се види как по време на един Събор на чешмарите, на който например чешмарят Митко Дерменджиев от с.Црънча получава значка. От тази публикация се чете още, че тогава броят на чешмарите тогава е бил 200, които са “сторили 1300 чешми”. Споменава се, че “един от доспатските чешмари, Ясен Янев е сторил сам 30 чешми”. В наши дни се счита, че броят на построените чешми на територията на Община Доспат надхвърля 2000.

В една от статиите е записано, че по времето на Съборите на чешмарите са се провеждали разговори сред чешмарите на определени теми, като една от темите е била да се определи място, където да се построи най-красивата чешма на Балканският полуостров. И това предложение било отпразнувано. За всяка построена чешма са се издавали свидетелства за дарение.

От статията “Песенни чучури” с автор Владимир Арденски може да се разбере колко пищен и колко масов е бил съборът тогава. Една традиция за щастие съхранена от 1986 г. до днес – съборът в Доспат е един от най-многохилядните в страната. Тогава мащабното събитие се е организирало и провело под егидата на Световното движение „Екофорум за мир” и оттогава до днес тържествата се провеждат под знака на Събора на чешмарите.

Под голямата снимка на статията е записано “Първият национален събор на чешмарите-дарители в България”, което говори само по себе си, че на това събитие участие са взели чешмари от цялата страна. В тази статия са показани на снимка и част от виновниците на събора – организаторите тогава, както и поредната нова чешма-дарение за жителите и гостите на Общината. За жалост повечето от тях не са сред живите вече.

А Идриз Мейзинов, чешмар от гр.Доспат, построил една от най-известните чешми в Общината, наречена Мейзиновата чешма е казал “Лош човек чешма не прави”.

Идриз Мейзинов е казал през 1986 г.: “Лош човек чешма не прави”

Делото на майсторите чешмари се увековечава с построеният открит Парк-музей на родопската чешма, който е достъпен за всеки турист. Намира се в непосредствена близост до Спортната зала в града.

Много е изписано за чешмарството от много местни, регионални и национални медии. Не може да се опише какво точно провокира един човек да направи чешмичка? Защо толкова доброволен труд влага от построяването й та докато е жив? А после инициативата поемат членове от неговото поколение.

Ще завърша с един фрагмент от статия на Никола Гигов, посветена на чешмарството, която може би дава част от отговора на този въпрос: “Чешма се прави на един солук /дъх/! Тя е вдъхновение … Защото няма чешма с катинар. В къщата влизаш навътре, а чешмата излиза навън – тя е за всички. И колкото повече люде я напиват, толкова тя е по-сладка и дълговечна”.

Може би и затова Рашилов гордо държи портрета на своята чешма и ни казва: “Чешмата е път към вечността”.

Веселин Калфов