Водени от стремежа за решаване на важни обществени проблеми, както и от възможността за съвместно разработване на обществено полезни продукти с община Смолян, Филиал – Смолян на ВСУ „Черноризец Храбър“ инициира провеждането на кръгла маса на тема „Механизми на взаимодействие и нови технологии в инструменталния мониторинг на свлачищата в Родопския регион“.

Форумът беше открит от кмета на община Смолян Николай Мелемов, областния управител на област Смолян – Захари Сираков и доц. д-р Анелия Пържанова – директор на Филиал – Смолян на ВСУ „Черноризец Храбър“.

В него участие взеха представители на академичната общност на ВСУ „Черноризец Храбър“, председателя на Общинския съвет – Димитър Кацаров, директора на ОД на МВР – Смолян старши комисар – Цветан Цанков, началник на РСПБНЗН- гл. инспектор Васил Вълчев, управителя на ВиК Смолян – инж. Костадин Тотев, председателя на КСБ ОП – Смолян – инж. Асен Соколов, зам. областния управител Красимир Даскалов, началник сектор „Пътна полиция“ към ОД НА МВР – Смолян – гл. инсектор Пламен Йорданов, ръководители на държавни институции и работодателски организации.

Инж. Марияна Цекова предостави на всички ключови участници и заинтересовани страни инструменти, информация, технически опит за неблагоприятните геодинамични процеси и явления в Родопския регион.

Акцент беше поставен и върху насърчаване взаимодействието между институциите, бизнеса, неправителствения сектор за използването на нови технологии в инструменталния мониторинг на свлачищата с цел ранно предупреждение, оповестяване и други предварителни действия, свързани с опазване живота и здравето на хората в свлачищните райони.

„Провеждането на подобни обществени обсъждания са насочени към укрепване на икономическата и социалната устойчивост и са част от образователните политики на ВСУ „Черноризец Храбър““, каза доц. Пържанова.

Кръглата маса е естествено и необходимо продължение на поредица от мерки, разработвани през предходни години, свързани с набелязването на мерки за борба със свлачищата, които са в пряка зависимост от опасността, която носят те за населението, техническата инфраструктура, околната среда, на историческите и културните паметници и др.

Организирането на подобен вид форум се мотивира и от необходимостта да бъдат предприети мерки и действия, насочени към предотвратяване и намаляване на степента на ерозионно – свлачищната опасност, ограничаване и бързо ликвидиране на последствията от тези процеси; защита и опазване на населението, материалните фондове и околната среда от техните въздействия.

Очаквани ефекти:

– законодателни инициативи;

– набелязване на мерки за намаляване на икономическите, социалните и екологични загуби и последствия от свлачищата, ерозията и абразията;

– изводи и поуки от анализа на досегашни укрепвания на свлачищни склонове и брегозащита;

– оценка на свлачищната опасност, ерозията и абразията като елемент на околната (земната) среда;

– оценка на икономическата целесъобразност и ефективност на дейностите срещу свлачища, ерозия и абразия;

– прилагане на научни изследвания и практическо приложение на резултати по прогнозирането в областта на геоложката опасност и в частност при свлачищата, ерозията и абразията, използувайки закономерности, произтичащи от информацията в ГИС и регистъра на свлачищата и рушащите се брегове от абразия и ерозия.

Ще подготвим искане за промени на Закона за устройство на територията и съответно може би съвсем нов закон или допълнителна наредба, която да се приеме от бъдещите народни представители, за да може да се реши проблема с голямото свлачище над Смолян. Това заяви на кръглата маса в община Смолян заместник-кметът на община Смолян, инж. Мариана Цекова.

Според експертите, свлачището над Смолян е толкова голямо, че излиза извън всякакви законови мащаби и няма как в цялост да се укрепи. „Няма как някой да задели такива финанси, за да се случи това нещо. Затова големите инфраструктурни обекти биха били важни на нас. Всички знаят за карстовите комини, които се отвориха в квартал Устово. Ние сме на карстова територия тук и е логично да има такива карстови образувания. Имаме изключително много водни количества. Мисля, че с помощта на всички присъстващи ще направим всичко възможно да се справим с този проблем, особено ако успеем с много дренажни системи да отведем водата от свлачищното тяло и съответно да я спрем по един или по друг начин, но тава вече ще е тема на теренна разработка“, каза инж. Цекова. Тя заяви, че много добро решение е да има мониторинг за предварително известяване за свлачището. „Предполагам проф. Жечев и всички останали от академичната общност ще ни дадете съвет по какъв начин община Смолян да си изгради такъв мониторинг за определени свлачищни територии, където са най-големите инвестиционни намерения. Най-големият и наболял проблем за всички нас и туристите и това, че лифта на Смолянски езера вече е затворен точно заради тези деформации. С проф. Жечев вече сме го обхождали няколко пъти и предполагам, че ще получим средства по ИТИ, за да може да предприемем и по-нататъшни действия за укрепване. Пътната зона, която най-бързо се движи, с най-висока скорост е точно в градската част на квартал Каптажа. Това означава всичко от реката покрай хотел Соколица нагоре до скалите, цялата застроена част попада в тази зона. Още през 80-те години, когато е правен първият общ устройствен план на града, е било забранено строителството в тази зона. Въпреки всичко тя е една от най-красивите и инвестиционните намерения няма да приключат. Член 96 на ЗУТ забранява каквото и да е строителство без изградени канализации в свлачищните тела. Ще предложим и законодателни промени включително“, каза инж. Цекова.

Според нея, за да се реши проблема, трябва помощ от държавата, а геоложките проучвания към момента вече трябва да са доста засилени и то в различните зони.

„При площ от 740 хектара и дълбочина от 100 метра – това свлачище излиза извън всякакви класификации по наредба 12 и тази в Западна Европа. Свлачището в района на Смолянски езера е грандиозно по размери, то няма аналог не само за България. За неговото проучване трябват много средства, включително сондажи и геодезични наблюдения и геоложки проучвания. От миналогодишното проучване се оказа, че свлачището се състои от огромни скални блокове, разделени с междусвлачищни зони. Тези лабилни зони, които са шест, са основният проблем и опасност. Останалата част са относително стабилни огромни скални блокове, върху които може да се строи, без да се прилагат в детайли изискванията на Наредба 12 за строителство в свлачищни райони. От непрекъснатите движения винаги ще има компрометиране на сгради и съоръжения особено в тези междустъпални зони. Показателите са и в най-северната част на лифтовата станция и в най-южната част, където има натрупване на напрежение и деформация на сгради. Продължително време почти нищо не издържа. През последните години недеформирани са само сградите, които са на фундаментна плоча“, коментира инж. геолог Андрей Тахчийски.