Атанас Стоев, директор на ОУ „Н.Вапцаров” – с.Црънча, община Доспат, разказва за „Вестник на Община Доспат” относно уникалната музейна сбирка в училището. Тя е дело на учители, ученици, жители на цялото село с идеята да си съхранят историята и да я предават на поколенията. Другата основна идея е експозицията да се разрасне и обособи в туристическа атракция.

„Училището в село Црънча разполага с богата и разнообразна музейна експозиция, която е гордост за училището и селото. В модерното време, в което живеем, набирането и събирането на предмети от бита на предците ни е изключително трудно, една част са изхвърлени като непотребни, друга част са продадени и малко предмети са оцеляли тънещи в прахоляци и захвърлени по ъглите, а тези предмети, оръдия на труда, говорят и разказват за живота, за поминъка на хората живели по нашите земи.

Началото на сбирката бе положено през деведесетте години на миналия век от Атанс Киселов-учител по история в училището ни от Гоце Делчев. Той беше силно заинтригуван не само от богатото културно историческо наследство на селото, но бе очарован и от съхранената душевност на населението, и изконните български добродетели-честност, гостоприемство, трудолюбие и готовност за помощ на изпадналите в беда. Усилията на господин Киселов бяха насочени към проучване на културните пластове вместността „Скалето” – местност, където въпреки набезите на иманяри са останали следи от езически ритуали и силно тракийско присъствие за точната историческа датировка на изложените материали в сбирката ни от тази местност ,а и от другидревни светилища могат да се произнесат само специалисти архиелози, но безспорен е факта, че в древността селото ни е кипял живот, може би поради стратегическото местоположение на селото за връзка с Беломорието През осемдесетте години на миналия век екип от специалистипод ръководството на археолога Деморадски се извършиха сериозни проучвания на района около селото и голяма част от намерениите предмети са изложени в Благоевград.

Нашата сбирка бе подета и обогатена през 2011 година, когато училището празнуваше своята 90 годишнина. На инициативата на учителите откликнаха ученици, родители и общественици, и се реализира една идея, с която се гордеем всички.

Изложените експонати – над сто, са история на селото. Тук намираме предмети, пряко свързани с поминъка на населението. Освен, глинените и каменни експонати, които са от дълбока древност, тук може да севидят оръдия на труда, свързани с основното занимание и препитание на населението – гребенарство, оръдия, които показват по какъв начин е била обработвана тръстиката и разбира се са изложени готови от тоя творчески процес експонати, така наречените гребни. Силно застъпено в миналото на селото е било животновъдството, поради възможносттастадата да стигат до по-топлите склонове на Бяло море, от там вече и развитото тъкачество. В сбирката ни са изложени предмети от целия този производствен цикъл и процес – от подготовка и обработка на вълна до готови изделия, тук виждаме хурки, дарак, врътка за прежди, сновалки, така наречената мотовилка и разбира се готов и действащ стан. Изложени са готови изделия – халища, чулове, китеници. С развитото животновъдство, особено място заемат и предмети касаещи бита на овчаря и обработка на продукцията. Освен изброените предмети за обработка на вълна изложена е и мандра, която в днешно време може да буди лека насмешка, но безпорно е играла важна роля в древността, за по-малко количество мляко било използвано така нареченото – бутило за мляко, което също може да се види тук.

Освен гребенарството, животновъдството и тъкачеството тук са били развити и пчеларството, и разбира се застъпени предмети от обработка на почвата и съхранение на продукцията – житото и изработване на хляб. Оцелели са и са изложени орало, предмети за впрягане на животни за оран, кош за жито, съдове за замесване на хляб.

Интерес будят предмети свързани с отглеждане на децата – люлка, качулки за бебе, така наречените проходалки и други.

Безспорно, е че се гордеем с това, което сме направили до сега, но осъзнаваме колко много още работа ни предстои. Музейната ни сбирка е открита за още експонати, ще търсим възможностите стаята, в която е разположена с площ от 50 кв.м. да се опитаме да я приведем във вид, отговарящ на духа на експонатите”, завършва разказа си Стоев.

Друга атракция в с. Црънча е скалният феномен Скалето.

Скалното светилище „Скалето“, се намира край с. Црънча (Община Доспат) в едноименната местност. Светилището е открито по време на теренни археологически проучвания през 1986 г. от археолога Мечислав Домарадски. При залагане на сондажите по време на археологическото проучване на светилището са открити керамични фрагменти, които са датирани към късната Бронзова епоха и ранната Желязна епоха. До свещеното място е водел древен път, използван и във времето на Римската епоха. Археолозите са регистрирали значително наличие на гробове от Желязната и Античната епохо, разположени по цялото землище на близкото населено място. В една от проучените могили е открита урна, съдържаща кости, останали след кремация и сребърен връх на копие. Един от значителните древни некрополи е разположен на най-високата точка в землището на населеното място, като местността носи името „Горното гробе“. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 1950-те години са разкрити погребения с инвентар главно от глинени съдове. При теренните проучвания на обекта са открити и материали от Средновековието. Скалното светилище „Скалето“ се намира на около 1,5 km от с.Црънча, в едноименната местност, североизточно от пътя свързващ селата Црънча и Ваклиново. Пътят е черен и подходящ само за високо проходим автомобил.

Много красиви панорамни гледки човек може да види от там. Селата Ваклиново и Любча също се виждат. А самите скали, които природата е създала са наистина уникални. Заклещен камък между две скали принуждава всеки турист да спре и да си направи снимка за спомен. А като постоиш и поразгледаш всичко наоколо имаш усещането, че се зареждаш с някаква енергия.

Вестник на община Доспат