Румен Петров Бечев е актьор в РДТ от есента на 1979 година с едно прекъсване от 4 години и половина, когато следва в НАТФИЗ. От тогава той е в РДТ в Смолян. Превърнал се е в органическа част от него. Днес Румен Бечев е вр.и.д.директор на РДТ „Николай Хайтов” в Смолян.

Г-н Бечев, като директор на РДТ „Николай Хайтов” в Смолян, с какви проблеми се сблъскахте първоначално?

Проблемите, които ги имаме не са само за нашия театър, те са за цяла България, за всички театри в страната. Ние сме такъв регион, в който и най-дребния проблем е голям поради липса на пари. Проблемът е финансов, естествено. Ако гледаме само цифрите, става ясно, че не сме чак в такова лошо положение. Има населени места, където театрите имат много повече задължения от нас, но имат и много повече възможности. Така че не бива да гледаме само цифрите. Още преди 20 години започнахме да губим нашия театър, когато се ограничавахме и спряхме да ходим из региона, спряхме да посещаваме най-малките населени места. Тогава от веднъж джамиите се увеличиха. Нищо лошо не искам да кажа срещу мохамеданската вяра, напротив, 80 % от моите приятели изповядват тази религия, но трябва да съхраним българската култура. Ние сме единствения институт, който би могъл да бъде като стожер, да затвърди българския дух в нашия регион, за да не се отдалечават хората от чисто българските ни традиции. Може да съм доста груб, но трябва да се замислим по този въпрос. На нашия регион му трябва такъв театър и той трябва да е ангажимент на държавата, не само на Министерството на културата, а и на президент, министър председател, на всички министри. Най-лесно е да теглим чертата на някои райони, да преместим пак границата на Рожен и да си гледаме работата, но това ли е изхода? Театърът, училището, читалищата, това са духовните центрове, които крепят българския дух в нашата държава.

Какво е нужно на един театър, за да е работещ, да продължи да съществува и занапред, и РДТ притежава ли това?

Пак казвам, в днешно време оказа, че основното нещо са финансите. Ние имаме дотация от държавата. Трябва да доказваме приход, за да можем да съществуваме, но това не значи, че театъра може да съществува единстевно и само от този приход. Политиката трябва да се нагърби с трудната задача да помогне точно на тези региони, за да не угасне този огън, наречен култура, който все още тлее в тях. Това което трябва да направим в нашия театър, е да играем, а репертоара трябва да е съобразен с региона, защото иначе губи смисъла си. Трябва да направим една много хубава преценка на репертоара си по отношение на гледаемостта, на желанието на хората да ходят на театър. Другото нещо, което ми се иска да правим са детските пиеси. Ние като че ли подценихме колко важни са децата, които само след около 10 години ще бъдат реалните ни зрители. Ако ние сега не отворим онова прозорче в душата им към театър, към изкуство, към красота, няма как да го търсим след това, когато вече ще е заковано с пироните на живота и няма да може да види, че има и нещо друго освен пари.

Г-н Бечев, спомняме си как смолянчани се надигнаха, за да защитят своя театър преди време. А сега идват ли на театър?

Аз не мога да се оплача от зрителски интерес в Смолян. Вярно, с цифри се измерва всичко, но като е така нека бъдем точни и да казваме всички цифри. Колко жители има Смолян, колко представления играем ние, колко са гостуващите представления? Тези неща не трябва да се подценяват в нашия малък град. Аз мога само да благодаря на смолянския зрител за любовта му към театъра.

Изнесените представления, пътуванията из областта ще продължат ли?

Разбира се, това е основната цел на театъра. Това не значи, че няма да правим пиеси, с които да участваме по фестивали, конкурси, да печелим награди, да търсим голямото изкуство, но основната цел на театъра е да влезе във всеки дом.

Какво си пожелавате за 2016 година?

Да сме живи и здрави и късмет, разбира се.