Неделята на Вси светии български събра признателни богомолци в едноименния храм в смолянския квартал Райково, въпреки че по време на службата непрестанно валеше дъжд, Мирянки тихо пристъпваха към олтара и оставяха набрани от градините си красиви разноцветни рози, за да изразят признателност.

Божествената св . Литургия отслужи иконом Запрян Шиков, енорийски свещеник към църквата „Св. вмчца Неделя“, в енория на която е параклисът. Помощници му бяха икодяконите Илия и Иван, а песенното озвучаване бе на хористите от храм „Св. Неделя“, на тях в края на богослужението иконом Шиков благодари.

На този празник за почитане паметта на всички български знайни и незнайни светии специално внимание се отдели и към паметта на посечените от поробителя заради Христовата им вяра 200 райковски първенци в Каювското дере през 1720 г. По повод на 300-годишнината дошли на богослужението свеждаха глави и се помолваха за погиналите, запалваха свещи. Иконом Шиков ги спомена в молитвите. Този параклис е въздигнат именно в тяхна памет, заслуга за което имат Среднородопският християнски събор „За вяра, род и родина“ и лично ктиторът хаджи Петко Аврамов като организатор и сега за довършване на стенописите от художника Сергей Василев, както и многото дарители.

В чест на тази годишнина читалище „Балкански просветител-1871“, което заедно с църквата има неотклонна грижа за запазване на християнските традиции и за подкрепа на талантливи родолюбиви творци, финансира твърде интересна книга-албум „Лето-1720, доц. Димитър Главчев“. Тя бе подарена на всички присъстващи на храмовия празник от Иван Френкев – член на читалищното настоятелство, и читалищната библиотекарка Любомира Чаталбашева.

Иконом Запрян Шиков освети принесените за здраве и благоденствие петохлебие, вино, жито и елей. Отслужи и празничния водосвет.

След като благослови богомолците, той се обърна със слово за значението на празника „Вси светии български“, който е уникален за нашата българска църква. „Христовата църква е една и неделима, посочи той, но от древност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и пр. Единството на Църквата не се опровергава от битието на отделните национални църкви. Те са клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог. А Българската църква е първата славянска църква в света. Повече от единадесет века тя води нашия народ към духовен напредък, святост и спасение. От нейните недра са излезли хиляди Божии угодници ­ равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, мъченици и други. Техните имена, както казва Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота . Те са звезди върху българския небосклон, чието сияние никога няма да помръкне.“

Иконом Запрян Шиков посочи, че първият известен по име български светец е св. Енравота или Боян, най-големият сина на хан Омуртаг. Последните думи преди екзекуцията му били: “Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…”. След тридесетина години това се сбъднало – цяла България се покръстила. Иконом Запрян Шиков продължи със споменаване на светите братя Кирил и Методий, техните ученици, Майка Параскева, Св. Йоан Рилски, патриарх Евтимий, светиите от по-ново време, включително Баташките и Новоселските мъченици. Просияли с вярата си във времето, Църквата е канонизирала над 100 български светии, между които четирима князе и царе, патриарси, епископи и войни. „Нека имаме примера на нашите родни светии – покровители и ходатаи, които чуват нашите молитви и по Божия милост ни помагат, посъветва множеството иконом Запрян Шиков. Те са наши небесни закрилници. По техните молитви Бог да пази от всяка беда българския народ, а ние да подражаваме на светостта им.“ Последва „На многая лета!“

Росица Примовска